На изток – в нощ, на запад – в ден – част 6: Мисия „Прометей“

Това е историята на 5-месечното ми пътешествие из Турция, Грузия, Република Абхазия, Азербайджан, Армения, Нагорни Карабах и Иран. В тази част разказвам за изкачването на вр. Казбек (5033 м.).

Към част 5: “На гости на арменския поп“

Армения беше най-малката страна в региона (ако не броим спорните република), но можеше да се похвали с красива природа и голям брой интересни места. Не бях успял да обиколя всички, но трябваше да се върна в Грузия.

Бяха изминали два и половина месеца от началото на пътешествието ми и приятелите ми скоро щяха да пристигнат в Тбилиси заедно с два сака екипировка – всичко необходимо за опит за изкачване на 5-хилядник: въже, котки, пикели и зимни дрехи.

Отправих се обратно към грузинската столица, но по път намерих време да отскоча до Греми. Някогашната столица на Кахети е била разрушена през 1616 г. от Шах Аббас. Беше оцеляла единствено кацналата на едно хълмче каменна цитадела с намиращата се в нея църква.

Макар вече да се бях преситил да разглеждам манастири, катедралата Алаверди определено си струваше отбивката да нея. Най-високата в продължение на векове църква в страната беше обградена от запазена крепостна стена с няколко кръгли отбранителни кули, която обграждаше такава площ, че в рамките й имаше дори малък лозов масив. Монасите бяха помислили за всичко.

Бях минавал през Тбилиси вече два пъти, но само транзит. Първият ден от престоя ми беше посветен на пазаруване, исках всичко да е подготвено, за да се отправим веднага към планината и вр. Казбек. Намирането на бутилки с газ обаче се оказа нелека задача. Все пак ми остана малко време да се разходя из Стария град, да се изкача до крепостта Нарикала и да се полюбувам на ширналата се под мен грузинска столица.

Вторият ден бях планирал да си почивам и събирам сили, но не се стърпях и направих дълга разходка по хълмовете над града. Започнах от Мтацминда и по черни пътища и горски пътеки стигнах до езерото Кус Тба, популярно място за къпане и водни спортове.

Вечерта си легнах със съзнанието, че по някое време бандата ще ме събуди. Татяна звънна по разписание в 03:00 ч., но новината ме изненада. Все още се намираха в Истанбул, самолетът не излетял, защото на пистата се появили военни, дори се чули изстрели. Не беше ясно кога и дали въобще щяха да пристигнат. Проверката в интернет показа: в Турция уж беше извършен неуспешен военен преврат.

Денят премина в почивка и чакане на новини от подкрепленията ми. Излязох от хостела, само за да посетя Националния музей на Грузия, който съдържаше от вкаменелости до нова история. Най-интригуваща ми беше Съкровищницата, включваща експонати предимно от Древна Колхида. Да, същата онази страна от мита за Язон и Аргонавтите. Историците дори са намерили обяснение за Златното руно – в региона имало златоносни нанос, за чието пресяване местните използвали овчи кожи. Често в легендите има повече истина, отколкото измислица.

Дружината пристигна уморена след цяло денонощие, изкарано на летището в Истанбул. Дори и това си беше късмет, защото техният полет бил един от малкото извършени въобще. Кратките отпуски на Крум и Любо не позволяваха размотаване, след 4 ч. сън на сутринта хванахме първата маршрутка за Степанцминда, над който се извисяваше вр. Казбек.

Поехме директно нагоре по пътеката без ясна идея къде ще бивакуваме. Откриващите се гледки компенсираха за смазващите ни с тежестта си раници. Дори по някое време скрихме сред едни камъни чанта с ненужен багаж. Друг е въпросът защо въобще го бяхме домъкнали до тук.

Интернет сайтовете предричаха прекалено кратък прозорец с добро време – 2 дни, – а на нас ни липсваше всякаква аклиматизация. Въпреки това се напънахме и преминахме на челници ледника Гергети. За нас с Татяна той беше първи такъв, също и първо ходене в свръзка, а за Крум и Любо – второ. Аматьори – бяха ни нужни повече от 30 мин., само за да се вържем. В крайна сметка след 10 ч. ходене и 2000 м. положителна денивелация късно вечерта се добрахме до базовия лагер на 3260 м.

На другия ден станахме късно, а групата беше уморена. Положих усилия да ги убедя да се изнесем до по-горен лагер. Спането върху ледник на 4300 м. не звучеше забавно, особено с нашите почти летни палатки, но това беше единствения начин евентуално да се сместим във времевия прозорец.

Беше изненадващо приятна, но кратка нощ. Замотахме се със закуската, приготвянето на багажа и овръзването и потеглихме чак в 04:00 ч. Пробвахме няколко други варианта, преди да оставим Татяна да води и задава темпото. Изгревът ни хвана още по-склоновете на планината, а времето видимо се влошаваше. Преди финалните 100 м. изкачване прехвърчаха първите снежинки.

Напук на предсказания кратък прозорец с хубаво време, допълнителното забавяне от „опита за преврат“ в Турция, липсата на аклиматизация и натрупаната умора в 08:01 ч. на 19 юли 2016 г. след само 43 часа от потеглянето от Степанцминда (1740 м.) стъпихме на вр. Казбек (5047 м.). Мисия „Прометей“ беше изпълнена. Зад нас може да се насладите на обещаните гледки към върховете Елбрус, Шхара, че дори и Арарат 😀

П.П. Според легендата това беше мястото, където Зевс приковал Прометей, защото разкрил на хората тайната на огъня. Самите ние не видяхме въпросния титан, но не се и лутахме да го търсим.

Не бях преживявал подобно чудо досега – снежна виелица придружена с гръмотевици. Тя ни подтикна към бързина. Не са задържахме и при лагера ни – по нас имаше прекалено много привличащ светкавиците метал. При събирането на палатката бурните пориви на вятъра скършиха едната ми дуралуминиева рейка като клечка за зъби. В базовия лагер похапнахме и отпочинахме  един час и продължихме надолу – спътниците ми настояваха за легло и топъл душ. Добрахме се в Казбеги в полунощ след 800 м. изкачване и 3400 м. слизане за деня.

П.П. Днес група от трима атакуващи върха украински катерачи беше ударена мълния. Единият загинал на място.

На следващата вечер бяхме обратно в Тбилиси и направихме приятна разходка из красивата грузинска столица.

Крум и Любо имаха още два дни до полета си към България и се съгласиха да ни придружат до Кутайси. На мен ми бяха поомръзнали, но реших да покажа на останалите специфичната грузинска църковна архитектура. Катедралата Баграти беше включена в Списъка на ЮНЕСКО, но определено не беше сред най-красивите в страната.

Недалечният манастир Гелати, също част от Световното наследство на ЮНЕСКО, беше значително по-интересен, особено изографисаната му отвътре главна църква. Това обаче не попречи на Любо да заключи:

• Следващия път като хвана евтин полет до Кутайси, въобще няма да се задържам в града.

Така приключи и този етап от моето пътешествие, при който успяхме да изкачим вр. Казбек по-скоро на инат и воля, отколкото благодарение на някаква подготовка или умения. Момчетата се отправиха обратно към Тбилиси и от там към родината, а ние с Татяна хванахме маршрутка към Сванети, където планирахме да направим няколко трека.

Така изглеждаше нашето изкачване на вр. Казбек в кратко видео:

Към част 7: „Кавказци“