free web stats

На изток – в нощ, на запад – в ден – част 16: Диво къмпингуване 2


Това е историята на 5-месечното ми пътешествие из Турция, Грузия, Република Абхазия, Азербайджан, Армения, Нагорни Карабах и Иран. В тази част ще разкажа за някои от по-интересните места, където съм правил диво къмпингуване.

 

Към част 15: „Диво къмпингуване

В предходната част ви показах по-интересните места, на които замръкнах в Турция, Грузия, Азербайджан и Абхазия. В тази ще видите някои от биваците ми в останалите страни от това пътешествие – Армения, Нагорни Карабах и Иран.

Wild_camping_2_01

Арменците са много горди, че тяхната родина е първата страна в света, приела християнството като официална религия още през 301 г. Из цяла Армения има разпръснати древни църкви и не е учудващо, че още първата ми нощувка на нейна територия премина край един такъв храм.

(Хахпат, Армения)

Wild_camping_2_02

Вероятно Армения е една от малкото страни, където човек би могъл да къмпингува необезпокояван сред руините на манастир от XI в. Чудесен начин да се потопиш в атмосферата на тази пропита с история страна.

(Манастирът Хавуц Тар, Армения)

Wild_camping_2_03

След като отметнах предходните две места от списъка си за спане, настана време да изкарам една нощ и в гробище. Когато двама местни ме попитаха дали не ме е страх, аз им отговорих честно:

  • Не, това са просто мъртви хора. Виж, с живите човек трябва да е по-внимателен.

(Манастирът Гандзасар, Нагорни Карабах)

Wild_camping_2_04

Не е лесно да си фотограф – понякога пренебрегваш много по-подходящи (равни и тревисти) места, само за да имаш на сутринта набелязаната от теб перспектива.

(Манастирът Хор Вирап, Армения)

Wild_camping_2_05

В страни с дъждовен климат използването на всяко възможно укритие значително намалява времето за събиране на бивака, като се премахва нуждата от сушене.

(Дилиджан, Армения)

Wild_camping_2_06

Тази (донякъде) изоставена къщурка край руините на крепостта Дащадем ми дойде точно като по поръчка. Едва се вмъкнах в нея и се разрази истински буря, която продължи през цяла нощ и последвалата сутрин. Едва ли има палатка, способна да издържи на такъв порой.

(Дащадем, Армения)

Wild_camping_2_07

Ето на това му казвам диво къмпингуване с международна жп-връзка (Ереван-Тбилиси).

(Кобер, Армения)

Wild_camping_2_08

За стопаджиите носенето на палатка е не просто желателно, а направо задължително. Спестява много ядове.

(Хур, Иран)

Wild_camping_2_09

В градски условия рядко се случва човек да бъде приспиван от плисъка на вода.

(Газор Хан, Иран)

Wild_camping_2_10

Бях приятно изненадан да науча, че в повечето ирански паркове е разрешено да се къмпингува. За целта те са оборудвани с чешми, беседки, места за огън, денонощни безплатни тоалетни, а понякога и с контакти за ток. Неприятното беше само, че настояваха палатката да се разпъва върху твърдия цимент, а не върху меката тревичка.

(Ардабил, Иран)

Wild_camping_2_11

Иранците са толкова запалени по спането в паркове, че понякога никак не е лесно да се сместиш сред определените за целта места.

(Хамедан, Иран)

Wild_camping_2_12

Странни хора – дори и край плажа се наложи да палаткувам върху бетона. От жега и влага на сутринта бях плувнал в пот, но пък изгревът над Персийския залив беше красив.

(Кешм, Иран)

Wild_camping_2_13

Ако сте останали с впечатлението, че в Иран съм нощувал само на „културни“ места като градските паркове, следващите няколко снимки ще разсеят тази ви заблуда. Една нощ изкарах в двора на джамия в пустинята – приятно място: сянка, течаща вода, тоалетна и почти никакви посетители. Имаше дори килим, който да си подложа под палатката.

(Гармех, Иран)

Wild_camping_2_14

По залез разположих дома си сред катерушките на тази детска площадка с надеждата, че никой дори няма да ме забележи. Бях неприятно изненадан, когато посред нощ двама младежи буквално седнаха над главата ми и запалиха цигара с трева.

(Бандар-е-Дулаб, Иран)

Wild_camping_2_15

Случи се да палаткувам и в двора на пожарна. Дежурните пожарникари ми позволиха да си взема душ в тяхната баня, да си изпера дрехите и дори ми сервираха вечеря, докато гледахме футболен мач.

(Джахром, Иран)

диво къмпингуване 2_16

С диво къмпингуване край руините на един от малкото зикурати извън Месопотамия, смятан за най-запазения в света и на възраст около 3300 г., приключва моят разказ. Надявам се с него да съм успял да ви убедя, че пътуването не е задължително скъпо начинание. Това обаче не го прави по-малко интересно, дори напротив.

(Чоха Занбил, Иран)

Край


Close