На изток – в нощ, на запад – в ден – част 16: Диво къмпингуване 2
Това е историята на 5-месечното ми пътешествие из Турция, Грузия, Република Абхазия, Азербайджан, Армения, Нагорни Карабах и Иран. В тази част ще разкажа за някои от по-интересните места, където съм правил диво къмпингуване.
Към част 15: „Диво къмпингуване“
В предходната част ви показах по-интересните места, на които замръкнах в Турция, Грузия, Азербайджан и Абхазия. В тази ще видите някои от биваците ми в останалите страни от това пътешествие – Армения, Нагорни Карабах и Иран.
Арменците са много горди, че тяхната родина е първата страна в света, приела християнството като официална религия още през 301 г. Из цяла Армения има разпръснати древни църкви и не е учудващо, че още първата ми нощувка на нейна територия премина край един такъв храм.
(Хахпат, Армения)
Вероятно Армения е една от малкото страни, където човек би могъл да къмпингува необезпокояван сред руините на манастир от XI в. Чудесен начин да се потопиш в атмосферата на тази пропита с история страна.
(Манастирът Хавуц Тар, Армения)
След като отметнах предходните две места от списъка си за спане, настана време да изкарам една нощ и в гробище. Когато двама местни ме попитаха дали не ме е страх, аз им отговорих честно:
- Не, това са просто мъртви хора. Виж, с живите човек трябва да е по-внимателен.
(Манастирът Гандзасар, Нагорни Карабах)
Не е лесно да си фотограф – понякога пренебрегваш много по-подходящи (равни и тревисти) места, само за да имаш на сутринта набелязаната от теб перспектива.
(Манастирът Хор Вирап, Армения)
В страни с дъждовен климат използването на всяко възможно укритие значително намалява времето за събиране на бивака, като се премахва нуждата от сушене.
(Дилиджан, Армения)
Тази (донякъде) изоставена къщурка край руините на крепостта Дащадем ми дойде точно като по поръчка. Едва се вмъкнах в нея и се разрази истински буря, която продължи през цяла нощ и последвалата сутрин. Едва ли има палатка, способна да издържи на такъв порой.
(Дащадем, Армения)
Ето на това му казвам диво къмпингуване с международна жп-връзка (Ереван-Тбилиси).
(Кобер, Армения)
За стопаджиите носенето на палатка е не просто желателно, а направо задължително. Спестява много ядове.
(Хур, Иран)
В градски условия рядко се случва човек да бъде приспиван от плисъка на вода.
(Газор Хан, Иран)
Бях приятно изненадан да науча, че в повечето ирански паркове е разрешено да се къмпингува. За целта те са оборудвани с чешми, беседки, места за огън, денонощни безплатни тоалетни, а понякога и с контакти за ток. Неприятното беше само, че настояваха палатката да се разпъва върху твърдия цимент, а не върху меката тревичка.
(Ардабил, Иран)
Иранците са толкова запалени по спането в паркове, че понякога никак не е лесно да се сместиш сред определените за целта места.
(Хамедан, Иран)
Странни хора – дори и край плажа се наложи да палаткувам върху бетона. От жега и влага на сутринта бях плувнал в пот, но пък изгревът над Персийския залив беше красив.
(Кешм, Иран)
Ако сте останали с впечатлението, че в Иран съм нощувал само на „културни“ места като градските паркове, следващите няколко снимки ще разсеят тази ви заблуда. Една нощ изкарах в двора на джамия в пустинята – приятно място: сянка, течаща вода, тоалетна и почти никакви посетители. Имаше дори килим, който да си подложа под палатката.
(Гармех, Иран)
По залез разположих дома си сред катерушките на тази детска площадка с надеждата, че никой дори няма да ме забележи. Бях неприятно изненадан, когато посред нощ двама младежи буквално седнаха над главата ми и запалиха цигара с трева.
(Бандар-е-Дулаб, Иран)
Случи се да палаткувам и в двора на пожарна. Дежурните пожарникари ми позволиха да си взема душ в тяхната баня, да си изпера дрехите и дори ми сервираха вечеря, докато гледахме футболен мач.
(Джахром, Иран)
С диво къмпингуване край руините на един от малкото зикурати извън Месопотамия, смятан за най-запазения в света и на възраст около 3300 г., приключва моят разказ. Надявам се с него да съм успял да ви убедя, че пътуването не е задължително скъпо начинание. Това обаче не го прави по-малко интересно, дори напротив.
(Чоха Занбил, Иран)
Край