За дребните неща

​​

Вчера имах рожден ден, а днес е ден за благодарност.

Благодарен съм за многобройните пожелания, които направиха празника ми специален. Благодарен съм за роднините, които правят живота ми по-лесен, и за приятелите, които го правят по-интересен. Благодарен съм за съпругата, която прави дните ми по-приятни, и за сина, който ги прави по-дълги, като редовно ме буди преди изгрев. Благодарен съм за неспокойния дух, който поражда мечтите, и за лудостта, която ме кара да ги осъществявам. Благодаря за късия акъл и за дългите крака. Благодарен съм за адреналина и за ендорфина. Благодарен съм за  спомените и за способността да забравям. Благодарен съм за снежните зими и за жарките лета. Благодарен съм за Сахара и за Амазонка. Благодарен съм за финия пясък на карибските плажовете и за разредения въздух на Андите. Благодарен съм за скалистия Пирин и за трънливото Краище. Благодарен съм за розовите делфини и за небето по-нежно от коприна. Благодарен съм за големия свят и за земята като една човешка длан. Благодарен съм за калдъръмените улички и за Млечния път. Благодарен съм за “1984” и за САЩ ’94.

Но най-вече съм благодарен за Пътя, който по неведом начин свързва всички тези неща, … а, да – и за бразилските орехи.

Както казах, ​в​чера имах рожден ден, а днес е ден за благодарност​ ​… за дребните неща, които правят живота голям!