
Представяне на книгата “Намерени от чудесата”
Линк към Фейсбук събитието – тук.
В разгара на летния сезон по книжарниците е новата книга на журналиста и писател Николай Н. Нинов „Намерени от чудесата”. Тази трета книга е част от поредица, посветена на огромната палитра от скални образувания, мегалити и живи светилища по нашите земи. Нинов постави началото на трилогията с „Повторени сънища. Фотописи от мистична България” (2015) и я продължи с „Времето гледа с десет очи. Пътеписи от мистична България” (2017). Сега, в „Намерени от чудесата. Скалописи от мистична България” той разказва за още забравени обекти и смайващи ритуали в родопските села, за неизследвани протодолмени в Средна гора, за олтарната площадка „Енергийната скала” под Белинташ, обърнатата пирамида в Тетевенската планина др.
Подобно на предишните книги на Нинов, и „Намерени от чудесата” съдържа GPS индекс и множество негови цветни фотографии.
Заповядайте на премиерата на „Намерени от чудесата” на 4 септември (сряда) от 18:30 часа в книжен център „Гринуич” (бул. „Витоша” 27). Книгата ще представят Георги Тошев и Иван Панкев.
Очакваме ви!

Снимка: Виктор Кожухаров
А по-надолу може да прочетете и моята реч:
Здравейте!
Казвам се Иван Панкев и съм тук, за да ви представя най-новата книга на Николай Нинов – “Намерени от чудесата”. Да си призная, за пръв път ми оказват такава чест и не съм много наясно с процедурата, затова ще подхвана нещата по-отдалеч.
Обичам да чета от дете. Помня как ходех през седмица в кварталната библиотека и се връщах вкъщи с максималния разрешен брой книги. Все още чета при всяка възможност – в автобуса, в трамвая, дори на опашката пред касата на кварталния супермаркет. Вероятно аз съм един от малкото фенове на БДЖ, защото за мен традиционното закъснение на влаковете представлява просто повече време за четене.
В последните няколко години изчитам всичката пътешественическа литература, която намеря, донякъде от „професионален интерес“ – самият аз пътешествам, снимам, поддържам блог, пиша статии. Да ви каза честно, голям брой от тези книги ги дочитам, само защото не съм човек, който би зарязал нещо по средата. Преди година обаче си купих „Повторени сънища“ и „Времето гледа с десет очи“ и направо ме грабнаха.

Снимка: Виктор Кожухаров
Още не бях дочел втората, когато с приятели направихме едно ходене до връх Руен с нощуване на заслона и пътуване, разбира се, с влака. По някое време на връщане в купето ни се качи весела компания. Сред тях аз с изненада забелязах разпознаваемия облик на Николай Нинов и реших да го поздравя за добре свършената работа. Не съм притеснителен, обиколил съм почти всички наши телевизии по няколко пъти, но сега така се развълнувах, че дори му забравих името и успях само да изтърся „Времето гледа с 10 очи“. Все пак се поразговорихме и аз зададох предполагам стандартния въпрос: „Ще има и трета книга?“. Николай отвърна неопределено „Ще видим“, а съпругата му Лидия апострофира „Да, бе, да, четвърта книга ще има!“.
Явно от краткото ни общуване Николай е успял да усети, че и аз съм от породата на „откачалките“ и „зевзеците пътеписци“, както той сам се определя в „Намерени от чудесата“, защото скоро след това се обърна към мен с предложение да поема написването на статия за наше списание, за която той нямаше време. После много настояваше да ми уреди интервю при негова позната в БНР. Да ви кажа, вече толкова пъти съм гостувал в БНР, във всичките му там програми и предавания, че ако ме поканят още веднъж, може да си поискам хонорар. При това въпросното предаване беше в безумен час – от 12:00 до 02:00 през нощта. Тогава обаче синът ми беше съвсем малък и аз прецених, че дали няма да спя в студиото на БНР или няма да спя вкъщи, е общо взето все едно, и отидох.

Снимка: Виктор Кожухаров
През юли тази година пък Николай ме „застреля“ с въпроса дали бих се съгласил да представя новата му книга. Добре че този разговор не се водеше на живо, защото от изненада току-виж пак му забравя името.
И така, ето ме пред вас, говоря повече от 5 мин, а още не съм казал и дума за самата книга. Тези от вас, които са чели предходните две книги, знаят какво да очакват и няма да останат разочаровани. „Намерени от чудесата“ следва същия дух – страниците изобилстват от скални мистики, от долмени и прото-долмени, провиралки и пиростии, скални ниши и изсичания, но ще ви изненадат и с „живата мъртва“ и „здравичките“. Една от основните разлики в „Намерени от чудесата“ е по-осезаемия тъжен тон на части от повествованието – заради съдбата на нашите потопени църкви и обезлюдяващи села, но най-вече и поради повсеместните следи от иманярски безчинства. Предполагам, че това е цената, която нашето мистично, хилядолетно минало трябва да плати за все по-нарастващата си популярност или пък тази популярност просто извежда на яве един проблем, които винаги е съществувал. Кой знае?

Снимка: Виктор Кожухаров
Ако досега не сте чели нищо от Николай Нинов, ще ви кажа, че „Намерени от чудесата“ представлява чудесна амалгама от нератив в хумористично-тъжен тон за обходи с приятели и сбита, ерудирана информация за наши малко известни мистични места, мегалитни светилища и причудливи ритуали.
И така, третата книга вече е факт, при това последния скалопис в нея е точно за разходката им из Земенския пролом, при която се запознах с Николай Нинов. Това, че аз въобще не съм споменат, е напълно нормално, все пак вторият път когато се видях с Николай Нинов на живо беше в Гринуич Сентър преди …. 20 минути. Да живеят социалните мрежи! А дали ще има и четвърта книга знае само Лидия.
В заключение ще каза, че ви завиждам. Завиждам ви за борбата, която ви предстои да водите между желанието да прочете „само още една страница“ и стремежа да останете „намерени от чудесата“ малко по-дълго. Приятно четене!