На изток – в нощ, на запад – в ден – част 14: 16 особености на Иран

Това е историята на 5-месечното ми пътешествие из Турция, Грузия, Република Абхазия, Азербайджан, Армения, Нагорни Карабах и Иран. В тази част ще разкажа за някой особености на Иран направили ми най-силно впечатление.

Към част 13: “Дългият път към дома“

След като краткият разказ в снимки за моето източно приключение приключи, реших да вмъкна и глава, посветена на направилите ми впечатление особености на Иран. Някои от тях са общоизвестни и е необходимо да се знаят от всеки бъдещ посетител на страната. Други са по-скоро любопитни и за тях рядко се говори много.

1. Ще започна с по-практичните особености на Иран. Поради наложените от Съединените щати икономически и финансови санкции над Иран, в страната не могат да бъдат осъществявани международни парични транзакции, т.е. с чуждестранни кредитни или дебитни карти не може да изтеглите пари от местните банкомати, нито да платите на пос-терминал. Същото важи и ако посетите офис на някоя банка. Малко преди моето посещение (август-септември 2016 г.) санкциите бяха смекчени, но ситуацията реално си оставаше същата. Моят съвет е да носите достатъчно пари в брой, които да покрият разходите по целия ви престой.

2. В сравнение със Западна Европа, Иран определено е евтина страна. Изключение правят услугите, насочени към малкото чуждестранни туристи. Хостели липсват, дори самата идея за споделена стая е непозната. Цените на хотелите са относително високи. В допълнение, от 01.01.2016 г. двойният стандарт при ценообразуването на входните такси на туристическите обекти е официална държавна политика, като разликата е огромна – ако за даден музей местните плащат 30000 риала, то чужденците трябва да се бръкнат с 200000 риала.

3. Иран е едно от малкото места по света, където е по-добре да си българин, отколкото американец или британец. Посетители от въпросните две националности не се допускат самостоятелно на територията на страната. Екскурзията им задължително трябва да бъде организирана от местна туристическа агенция и да имат нает водач за времето на целия си престой.

4. За да бъде контролът над посетителите още по-стриктен, както и „за да не бъдат покварявани местните от развратните чужденци“, на иранците официално е забранено да приемат в домовете си туристи. От личен опит установих обаче, че тази забрана не се спазва особено много. В малките населени места това е донякъде от незнание. В столицата и по-големите градове дори има развити Couchsurfing общности от жадни за общуване с чужденци младежи. Това обаче се извършва тайно, защото би създало големи проблеми както на домакините, така и на гостите.

5. Като съм започнал със забраните: в Иран са забранени западната музика и всякакви танци, а Youtube, Facebook, Couchsurfing и една камара интернет страници са блокирани. Местните и тук са му хванали цаката – инсталират си VPN сървъри, които заобикалят наложените ограничения. Имах късмет да присъствам и на рожден ден парти, при което дворът на една къща беше буквално превърнат в дискотека – силна музика, стробираща светлина, въртящ се диско-прожектор с цветни светлини, че дори и машина за изкуствен пушек.

6. Много добро впечатление ми направи фактът, че всеки следобед парковете се изпълват с хора. Големи семейства разстилат килими, вадят термоси с чай и кутии с храна или направо палят барбекю. Дали защото е осакатена от цензурата, но местните изглеждат значително по-малко запленени от чудото на телевизията, отколкото ние. Те предпочитат срещите с приятели на открито пред турските сериали. Това важи в еднаква степен както за младите, така и за хората над средна възраст. За целта парковете са оборудвани с чешми, беседки, места за огън, денонощни безплатни тоалетни, а понякога и с контакти за ток. Често се случва след продължителната вечеря семейството да извади палатка и да изкара нощта на въпросното място. Това е една практика, от която стремящите се към евтино пътуване, задължително трябва да се възползват.

7. Освен че е безплатно, нощуването в парка има и други положителни страни – туристите в Иран като цяло са малко, а вероятно палаткуващи в парка ще се единствено вие. Това автоматично ви превръща в мини-атракция за общителните иранци. Може и да отнеме половин-един час да се престрашат, но неминуемо ще бъдете поканени да се присъедините към някоя от околните трапези. Видът и изобилието на храната варират, но едно нещо е неизменно – отвара от черен чай, примесен с местни билки. Начинът на консумиране на кехлибарената напитка е специфичен – захарта е на бучки и не се добавя в чашата, а се лапа директно в устата и течността се сърба през нея. Понякога за същата цел се сервират фурми.

8. Кулинарните особености на Иран включваха един типично местен продукт – газираният цвик. Продава се в пластмасови бутилчици точно като нашия айрян, но газиран. Определено не ми допадна. Малко по-сполучлив беше произвежданият само в няколко града (Шираз, Кашан, Исфахан) сладолед, имащ вид на спагети и сервиран с лимонов сок.

9. Иранците и особено жителите на Кашан са особено горди с розовите си градини и дестилацията на розово масло. Всяка година във въпросния град се провежда голям фестивал на розата. Манията им достига такива размери, че дори произвеждат торти и пасти с розова вода. Разочаровах няколко човека, когато им обясних, че за нас това въобще не е екзотично, дори напротив – имаме дългогодишни традиции, а в момента България се нарежда на първо място в света по производство на розово масло.

10. С оглед на голямата жега в страната, много полезни са разпръснатите масово из градските паркове, джамиите, туристическите обекти или просто по тротоарите машини за студена вода (стига да не сте от хората, пиещи само бутилирана). Има и такива гениални изобретения, като това на снимката.

11. Почти всяка кола в Иран работи и като споделено такси, а концепцията за авто-стопа е непозната. Иранците са много отзивчиви и ако обясните предварително, че пътувате без пари и не възнамерявате да платите нищо, повечето шофьори все пак ще ви качат (включително и официални таксита). Самият аз изминах по този начин над 6000 км. Установих, че това работи още по-добре, ако вместо да чакам на едно място, вървя бавно по шосето. Ако не ви се обяснява, съсредоточете се върху камионите.

12. На колкото и места да съм ходил в Близкия Изток, винаги са ми правили впечатление големият брой котки и липсата на бездомни кучета. Чак в Иран ме информираха на какво се дължи това. Според исляма (особено шиизма) кучето е нечисто животно и не се препоръчва за домашен любимец, а черните кучета конкретно се смятат за въплъщение на злото в животинска кожа. Домакините ми от Исфахан ми споделиха, че дори им е забранено да извеждат извън къщата си тяхната малка Джудит.

13. Религиозните особености на Иран произлизаха от факта, че това е единствената страна в света с преобладаващо шиитско население. Храмовете на това разклонение на исляма се отличават със своя синьо-зелен екстериор и бляскав интериор, създаващ впечатлението все едно си попаднал във вътрешността на диско-топка. Както ми обясни водачът ми в мавзолея в Ком, основните разлики между шиити и сунити са, че първите се молят само 3 пъти вместо 5. Това било „измислено“ с цел да не се губи толкова време през деня. Освен това смятат, че лидерът не трябва да има пълна и неприкосновена власт, а да спазва определени норми. Многоженството пък е рядкост, защото има поставени известен брой условия. Сред тях е и това съпругата да се съгласи мъжът й да си вземе втора жена.

14. Един от големите проблеми в страната е разпространената употреба на наркотични вещества и по специално на опиум, въпреки че са забранени. По време на едномесечния ми престой пред мен бяха изпушени много топчета с опиум. Веднъж дори ми се наложи да обяснявам защо не желая да се присъединя. Станах свидетел и на нарко-сделка.

15. От многобройните ми разговори с местни из различните региони научих някои от етническите особености на Иран. Северните части са населени с 20 млн. етнически азери, северозападните с 10 млн. кюрди, западните с 10 млн. лури, като добавим към тях арабите, белуджите, туркмените и останалите малцинства, се получава пъстра картина и не е ясно колко са самите перси. При това всеки един от тези етноси е подозрителен към всички останали, презира ги и/или се страхува от тях. Опасявам се, че, ако страната не е управлявана от стабилна централна власт, би изпаднала до положението на Либия и Ирак.

16. Всички неща до тук ги приемах като нещо нормално, специфика на местните порядки, просто особености на Иран. Не разбирах обаче защо иранците уринират клекнали. Ако си в тоалетна и вършиш и друг „бизнес“, добре, но това да клечиш край камиона си, за да се изпикаеш, не го проумявах. Когато при зороастрийския огнен храм в Исфахан видях единствения си писоар в страната, ме осени мисълта, че и тук е намесен ислямът.

Към част 15: “Диво къмпингуване“