Планините на България

Как се зароди идеята ми за видео-дневници от изкачванията ми на всички наши планински първенци и как той прерасна в луксозния албум с фотописи „Планините на България“.

Бродя из нашите планини вече доста години, но трябва да си призная, че дълго време ме привличаха само тези над 2000 м. През пролетта на 2017 г. обаче приятелката ми Татяна (вече съпруга) счупи ключица и се наложи за известно време да се ограничим до разходки из по-ниски местности, които, признавам си, дотогава бях „дискриминирал“. Решихме да посетим една от планините в Краище (не помня коя), но хванахме грешна маршрутка и се оказахме в подножието на Любаш. Склоновете ѝ бяха покрити с килим от пъстри цветя, ароматни билки и нацъфтели диви ягоди. Въздухът вибрираше от жуженето на пчели. Още в този ден (без)Краище ми легна на сърцето.

На следващия изкачихме друга планина в региона, после още една… Оказа се, че тези „джуджета“ могат да се похвалят с интересни флора, фауна и релеф, а от върховете им се откриват чудесни панорамни гледки към половин дузина „истински“ планини. Лично за мен голям допълнителен плюс е и фактът, че те сравнително рядко се посещават от туристи. Визитите ми в региона следваха една след друга и скоро се зароди идеята да посетя всички 42 (или 39 според различни класификации) планини в България и да опиша във видео дневници  изкачванията до техните най-високи върхове.

Можех да направя това сравнително бързо, но ми се щеше да опозная въпросните места, да поскитам из тях поне по един дълъг ден, по възможност да направя нещо като траверс. При това лятото се отдавах на други приключения, защото по-ниските планини са най-красиви през граничните сезони.

И докато бях погълнат от този проект, от издателство „Сиела“ се свързаха с мен с предложението да запиша преживелиците си и на хартия. Така на бял свят се появи първата ми книга – „Планините на България“.

В „Планините на България“ са описани моите приключения из 42 български планини и изкачванията на общо 54 върха, включително на всички първенци на страната ни. Във фотописите ми са включени разкази и снимки от всички сезони, включително от най-свирепите зими. Срещи с диви кози и стада коне, уникални за България биологични видове, високи водопади и мистични пещери, древни светилища и руини на крепости. Разходки из места, където скоро не е стъпвал човешки крак, далеч от утъпканите пътеки, сред пущинаците и трънаците, за да хвана в кадър изоставени сгради и забравени красоти.

Ако някой ме попита колко време  е било нужно за създаването на тази книга, бих могъл да отговоря 2 месеца, 2 години или 20 г. и всички отговори ще са верни. Два месеца, защото горе-долу толкова време ми отне написването на текстовете. Две години, защото толкова време ми беше нужно да завърша видео проекта си. И 20 г., защото истории от толкова назад във времето намериха място сред страниците на „Планините на България“. Те бяха допълнени от 240 цветни фотографии, избрани измежду общо над 100 000 кадъра, правени през последните 10 г.

А когато най-сетне разгърнах вече готовия албум, осъзнах, че той всъщност съдържа една любовна история, защото описва моята любов към планината. Бих се радвал, ако чрез историите и снимките ми успея да я предам и на читателите, защото в крайна сметка човек обича и пази това, което познава. А според мен не е нужно нашата природа да бъде облагородявана, обезопасявана или „подобрявана“, по какъвто и да е начин, защото тя е съвършена, точно каквато си е. Разгърнете луксозния албум с фотописи „Планините на България“ и се убедете сами!

¹ Първенците на Родопите (вр. Голям Перелик), Земенска планина (вр. Тичак) и Сакар (вр. Вишеград) са заети от действащи военни бази и изкачването се осъществява само да тяхната ограда.

² Някои източници определят Царичка планина като дял от Милевска планина.

³ Някои източници определят Боховска планина като дял от Кървав камък.

⁴ Някои източници определят Лозенска планина като дял от Средна гора.

⁵ Гребен и Боздаг са самостоятелни планини, но повечето източници ги изключват от списъка, тъй като само малки части от тях се намират на територията на България.

⁶ Някои източници посочват вр. Чеканска бука като първенец на Вискяр, но други причисляват този дял към Завалска планина.