Планините на България част 2: Вр. Ботев, Стара планина / Mt. Botev, The Balkan Mountains

Изкачване на вр. Ботев (2376 м.) , Стара планина, част от поредицата “Планините на България“.

Към част 1: “Вр. Мусала, Рила”

Започнах видео-поредицата „Планините на България“ с първенеца на Балканския полуостров – вр. Мусала (2925 м.). Струва ми се редно да я продължа с любимия ми връх в България – вр. Ботев (2376 м.).

Със своята дължина и географско разположение Стара планина играе съществена роля във формирането на климата на страната, явявайки се преграда за нахлуващите от север студени въздушни маси. По тази причина макар тя да е едва трета по височина планина в България, при това с над 500 м. по-ниска от Рила и Пирин, климатът в нея се характеризира с бързи промени на времето. Възможно е температурите да паднат драстично, да се спусне гъста мъгла или да излезе ураганен вятър и това да доведе до дезориентация и хипотермия. Не случайно смъртните случаи в Балкана са в пъти повече, отколко в другите планини, въпреки не толкова изявения му алпийски характер.

До вр. Ботев водят множество туристически пътеки: от север през хижа Плевен и от юг от Карлово или Калофер, от запад през хижа Амбарица и от изток през хижа Тъжа, по лятна или по зимна маркировка. И понеже това е любимият ми връх и го навестявам поне веднъж годишно, аз самият съм го изкачвал през всички изброени маршрути и по всички възможни техни разновидности – по долината на Стара река, през хижа Равнец, през хижа Рай и Тарзановата пътека, директно от местността Паниците, …

Различните заходи към върха имат своите предимства. Най-кратко е през хижа Плевен, от там е единственият вариант за изкачване и слизане в рамките на един ден. Това е и най-безопасният зимен маршрут. Ако изберете да минете през хижа Рай, ще получите като бонус най-високия постоянен водопад на Балканите – очарователното Райското пръскало (124 м.). В ранна есен широколистните гори от бук и габър в резерват Стара река се обагрят във всевъзможни нюанси на жълто, оранжево, червено и кафяво и превръщат разходката в него в незабравимо изживяване. Пътеката от хижа Амбарица пък предполага преминаване през най-красивата и алпийска част от Старопланинското било – вр. Купена, вр. Кръстец и вр. Костенурката.

Изкачването през хижа Равнец прелага по-дълго ходене през открит терен, а лично за мен то има и известна сантиментална стойност. Именно него ще видите на видеото по-долу. Кадрите са заснети в средата на ноември миналата година (2017 г.) в онзи преходен период, когато в ниското ходиш по къс ръкав, а на вр. Ботев „зимата пее своята зла песен“. Острите зъби на вятъра хапят през слоевете екипировка като през булченски воал, вихрите пълнят очите и обектива със сняг, а ръцете треперят и пулсират от болка, но в душата е топло, защото знаеш – дискомфортът е цената, която плащаш, за да бъдеш на точното място в точното време с точните хора. Както е казал поетът:

„Усилията винаги си струват,
дори когато раждат нова жажда,
Колхида може да не съществува,
но тихо да не чуе екипажа!”

Приятно гледане!

An accent of Mt. Botev (2376 m.) , The Balkan Mountains, Bulgaria, part of Mountains of Bulgaria series.

Към част 3: “Вр. Руен, Осоговска планина“