Планините на България част 37: Вр. Дупевица, Люлин / Mt. Dupevitsa, Lyulin Mountain

Изкачване на вр. Дупевица (1256 м.), Люлин, част от поредицата “Планините на България”

Към част 36: „Вр. Чиплак баир, Боздаг“

Люлин е част от Завалско-Планската редица на Средногорието, намира се съвсем близо до София и някак остава в сянката на съседната Витоша – както буквално, така и от туристическа гледна точка. Това само в малка степен се дължи на факта, че първенецът ѝ вр. Дупевица (1256 м.) е почти двойно по-нисък от Черни връх. До съвсем близкото минало достъпът на „простосмъртни“ до най-висока точка на Люлин планина е бил строго ограничен, защото там е изградена секретна зенитно-ракетна база за Противовъздушна отбрана.

Поделението просъществувало до 1997 г.  Сега всичко е в руини, а достъпът до върха е свободен. Да се надяваме, че някой ден ще може да се изкачим и на другите окупирани от военните планински първенци – вр. Голям Перелик, вр. Тичак и вр. Вишеград. Все пак не мога да не се зачудя защо именно отбраната на София е изоставена на произвола на съдбата.

Вече няколко пъти се бях качвал на вр. Дупевица и не ми беше особено интересен. Най-запомнящ се беше преходът, който направихме с двама приятели през януари 2016 г. Потеглихме от гара Владая, където термометрите показваха -19 °С, и до Банкя навъртяхме 22 км. с 2150 м. положителна денивелация в дълбок сняг.

Все пак когато в края на ноември жена ми предложи да използваме вероятно последния хубав есенен ден, избрах именно Люлин – отскоро живеехме в тази част на София и можехме да започнем разходка директно от вкъщи, а и ми трябваше видео материал за поредицата.

Приятно гледане!

П.П. Така се стекоха нещата вкъщи, че качих следващия си планински първенец чак в началото на месец март следващата година и това беше отново вр. Дупевица. На колажа по-долу може да видите как изглеждаше Люлин планина с 4 месеца разлика.

An accent of Mt. Dupevitsa (1256 m.), Lyulin Mountain, Bulgaria, part of Mountains of Bulgaria series.

Към част 38: „Вр. Манастирище, Плана“