free web stats

Планините на България част 39: Вр. Богдан, Средна гора / Mt. Bogdan, Sredna Gora Mountain


Изкачване на вр. Богдан (1604 м.), Средна гора, част от поредицата “Планините на България

Към част 38: „Вр. Манастирище, Плана

Името на Средна гора няма как да бъде по-сполучливо избрано (в българския език думата „гора“ има смисъл и на „планина“, както е в случая с „Черна гора“). По височина тя не може да се сравнява с Рила и Пирин, но първенецът ѝ вр. Богдан (1604 м.) значително се извисява над част от другите наши планини, а средната надморска височина е 608 м. Подобно на своята северна посестрима, Средна гора стеле гънки в посока от изток на запад от река Тунджа до долината на река Искър. Дължината ѝ от 285 км. ѝ отрежда второ място в България, далеч по-малко от тази на Балкана, но по максимална ширина пък са почти еднакви – около 50 км. Двете са така тясно свързани, че до средата на XIX век Средна гора е била смятана за южни разклонения на Стара планина или за нейни предпланини.

вр. Богдан (1604 м.), Средна гора

Макар част от Средна гора да е на територията на родната ми община Пазарджик, първият си преход в нея направих чак през 2015 г. Тогава все още не изпитвах интерес към местата, по-ниски от 2000 м. Единствената причина да я изберем, беше падналият наскоро обилен снеговалеж в „истинските“ планини. В края на март колко ли сняг можеше да има в Средна гора? Отговорът – над половин метър прясна, пухкава пудра. Очакваната лека разходка от Копривщица до хижа Средногорец се превърна в мъчение. Стъпваш, затъваш, снегът се срутва върху снегоходките и при следващата крачка вече имаш допълнителна тежест. Накрая от болка в претоварените сухожилия на слабините ми идеше да заскимтя като бито куче. Тогава обаче не бях подхванал още видео-поредицата „Планините на България“ и не снимах видео.

вр. Богдан (1604 м.), Средна гора

Върнах се в Средна гора година и половина по-късно, но сам и с велосипед. За „по-пряко“ потеглих от Пирдоп, посетих ​Еленската базилика,  язовир Дишанци и Антонския водопад и през Копривщица се отправих към Стрелча. Четири дни бродих из региона по пътеки и през шубраци в търсене на знайни и незнайни тракийски светилища и мегалитни комплекси – ​Кулата, Скумсале, Качулата, Студен кладенец, Пастолов камък, Исара, Гарванов камък, могила Хоризонт, Момини гърди, Елдермен, тракийска царска резиденция Кози грамади, Фенера, кромлеха в Старо Железаре, римската гробница в Хисаря, Диоклецианопол, … Някъде карах колелото, другаде го бутах, на места се налагаше гори да го дърпам. Но и това приключение не е отразено в настоящето видео.

Тук ще видите кадри само от последната ми засега разходка из Средна гора. Беше края на май, метеоролозите обещаваха много дъжд, но минахме между капките. Планината се беше пременила в новите си изумрудено зелени одежди, хергелета черни коне се наслаждаваха на тучната паша, а в далечината се белееха заснежените склонове на Балкана. 5-месечния ни тогава син направи първата си нощувка на хижа, а на следващия ден за пръв път измина повече от 25 км. (с 1000 м. изкачване), доколкото едно разстояние може да се брои за изминато, ако само те носят.

Приятно гледане!

An accent of Mt. Bogdan (1604 m.), Sredna Gora Mountain, Bulgaria, part of Mountains of Bulgaria series.

Към част 40: „Вр. Милевец, Милевска планина


Close