“Случайност? Едва ли!” – част 1

Разказ за петдневното ми вело приключение из малко познатата и мистична Сакар планина.

Въпреки притеснението от първото ми самостоятелно вело приключение, спах добре. Утрото е хладно, улиците безлюдни, а червеното като домат слънце тъкмо се показва над покривите.

На гарата ме сюрпризират:

• Влакът за Ямбол е със задължителна регистрация и са останали свободни места само за първа класа.

Мръщя се, но си плащам. Разликата в цената е почти двойна, а както е казал Стив Джобс: „Първа и втора класа в самолета кацат по едно и също време.“ Това важи и за влака.

На перона се обръщам към събралите се кондуктори:

• Имам билет за първа класа, но къде да си кача велосипеда?

Единият от тях ми отговаря:

• За него билет за първа класа имаш ли?
• Не, просто билет за колело.
• Значи ти ще се возиш в първа класа, а колелото във втора.

Ха-ха, много смешно! Чудя се дали наистина е тъп или само се прави на такъв. Явно не съм единствен, защото негов колега го информира:

• Няма билет за първа класа за колело. Таксата е 2 лв. независимо от влака, класата и дестинацията. – после се обръща към мен – Трябва да качиш велосипеда в последния вагон.

Минавам покрай цялата композиция и забелязвам, че повечето купета са полупразни. Тези в последния вагон, който е втора класа, също. Заговарям едрата с изрусена и подстригана късо по мъжки коса контрольорка:

• Имам билет за първа класа, но колегите ви ме изпратиха да си кача колелото тук.
• Качи се в първия вагон, той също става за колело – ми отговаря тя.
• Но аз от там идвам?!
• Не мога да те компенсирам за първата класа.
• За мен няма значение в коя класа пътувам. Мога ли да се кача тук?

Докато служителката ми дава акъл как точно да си вържа дракона, са появяват две девойки. Едната пита:

• Is this the train to Burgas?
• Да! – отвръща им троснато на български кондукторката, а на мен обяснява – Мразя англичаните! Заради тях турците са ни мачкали толкова време. Да не си мислиш, че те са нямали изгода от тая работа!?

Премълчавам си от страх да не си навлека гнева ѝ, но жената май го приема за съгласие. Тя явно не е на кеф и появилите се след малко в купето ми две девойки и един младеж го отнасят:

• Друг път идвайте малко по-навреме, а не 5 мин. преди влака!

След малко дочуваме крясъка ѝ:

• Айде, затваряйте вратата, бе!

Споглеждаме се с новите ми спътници и се усмихваме съзаклятнически, но не се престрашаваме да се засмее.

Нетипично за БДЖ, влакът се движи бързо и по разписание. На гара Костенец яростният глас на контрольорката оглася целия перон:

• Затваряй вратата бе, тъпанар!

После я чувам да говори по мобилния си:

• Кажи на Пешо да си включи телефона и да дойде тук, че имам проблем с един пътник. Качил се от Искърско шосе и иска да му издам билет като за пътнически влак, макар този да е бърз със задължителна регистрация.

Затваря и идва да ми сподели:

• Това българите сме ебати и хората! Шамар да е, аванта да е!

След малко дочувам края на разговора ѝ с проблемния пътник:

• За 50 стотинки за едно запазено място ли си бе, олигофрен!? Хайде, пътувай за моя сметка!

Мда, обслужването в железниците ни е на ниво. Но на какво ниво, това е съвсем друг въпрос!

В тази връзка решавам да направя кратка разходка из нашия вагон. Той е почти празен. А нямало свободни места за втора класа!

Телефонът на възрастния мъж в купето ми иззвънява:

• Да!
• Да те чуя какво правиш – долита до слуха ми приглушен женски глас.
• Не съм в София, пътувам с влака към Бургас.
• Кога го хвана? – опитва се да поддържа разговора жената.
• Няма значение! – тросва се мъжът и безцеремонно натиска червената слушалка без дори едно „Чао!“.

Една над 50-годишна жена се качва във влака от Стара Загора и се изправя в коридора. Дочувам я да коментира:

• Хубав велосипед! И аз имам такъв, но немски. С 24 скорости, купих го преди 25 г.

Застанал до нея мъж я бъзика:

• За какво са ти толкова много, какво ги правиш всички тези 24 скорости?

Бабата до мен пък ме подпитва:

• На къде си тръгнал, момче?
• До Ямбол с влака и после към Елхово.
• И аз съм за там. Знаеш ли как да стигнеш?
• С колело съм.
• С колело чак до там?! Браво! А в кое село отиваш?
• В никое конкретно, просто ще обикалям из региона.
• И си тръгнал така сам?! Браво, браво! Обиколи, разгледай, хубав ни е края, ама е много беден.

Още не съм потеглил и вече будя възхищение, колоезденето ще вземе да ми хареса.

Продължи към Част 2