free web stats

Tag Archives: Иван Панкев


“Безценни умения за оцеляване от Беър Грилс”


“Безценни умения за оцеляване от Беър Грилс” мое интервю за Следобедния блок на Дарик Радио с водещ Драгомир Симеонов. Говорим си за пътешествия и оцеляване в екстремни ситуации по повод издаването на наръчника на Беър Грилс „Как да остана жив”.

оцеляване

Чудесата на Еквадор


  “Чудесата на Еквадор” е дванадесетата от поредица мои статии във вестник “Сега”, посветени на Южна Америка и моите 9 месеца пътешестване из континента. Единадесетата статия “Колумбия – свят като от филм за Индиана Джоунс” може да прочетете тук. Тринадесетата статия “Перу – земята на инките” може да прочетете тук.

Радио София: “Вълнуващите пътешествия на Иван Панкев из екзотични кътчета”


Мое интервю за БНР (Българско национално радио) – Радио София за предаването “Шоколад” с водещата Александра Илиева. Говорим си за пътешествия и оцеляване в екстремни ситуации по повод издаването на наръчника на Беър Грилс „Как да остана жив”.

Радио София

Колумбия – свят като от филм за Индиана Джоунс


  “Колумбия – свят като от филм за Индиана Джоунс” е единадесетата от поредица мои статии във вестник “Сега”, посветени на Южна Америка и моите 9 месеца пътешестване из континента. Десетата статия “Парагвай – „Сърцето на Южна Америка” може да прочетете тук. Дванадесетата статия “Чудесата на Еквадор“ може да прочетете тук.

Планините на България част 43: Вр. Радомир, Беласица / Mt. Radomir, Belasitsa Mountain


Изкачване на вр. Радомир (2029 м.), Беласица, част от поредицата “Планините на България” Към част 42: „Вр. Гоцев връх, Славянка“ Беласица е част от Осоговско-Беласишката група и е единствената наша планина, поделена между три страни – България, Република Гърция и Република Северна Македония. Тя е най-ниската измежду планините с двухилядници у нас – първенецът ѝ вр. Радомир е висок 2029 м., – но гледани откъм Петричкото поле стръмните северни склонове на Беласица се възвисяват като същински вал. Започнах своите видео-дневници през 2017 г. и се съсредоточих върху непознатите за мен планини. С Татяна бяхме изминахме цялата българска част от билото […]

Беласица

Планините на България част 42: Вр. Гоцев връх, Славянка / Mt. Gotsev Peak, Slavyanka Mountain


Изкачване на вр. Гоцев връх (2212 м.), Славянка, част от поредицата “Планините на България” Към част 41: „вр. Милевец, Милевска планина“ Славянка, наричана в миналото Алиботуш, е планина от Рило-Родопския масив и по билото ѝ минава част от границата ни с Република Гърция. При наличие на желание човек би могъл да си стъжни изкачването на всеки от планинските първенци в България, но до най-високия връх на Славянка – вр. Гоцев връх (2212 м.) – просто няма кратка или лека пътека. Той вероятно е най-уморителният физически първенец у нас – от най-близката изходна точка има над 1000 м. изкачване. С Крум […]

Славянка

Парагвай – „Сърцето на Южна Америка”


  “Парагвай – „Сърцето на Южна Америка” е десетата от поредица мои статии във вестник “Сега”, посветени на Южна Америка и моите 9 месеца пътешестване из континента. Деветата статия “Чили – най-дългата страна на земята” може да прочетете тук. Единадесетата статия “Колумбия – свят като от филм за Индиана Джоунс“ може да прочетете тук.

“Чили – най-дългата страна на земята”


  “Чили – най-дългата страна на земята” е деветата от поредица мои статии във вестник “Сега”, посветени на Южна Америка и моите 9 месеца пътешестване из континента. Осмата статия “Патагония: Земя на огън и лед” може да прочетете тук. Десетата статия “Парагвай – “Сърцето на Южна Америка“ може да прочетете тук.

“Патагония: Земя на огън и лед”


  “Патагония: Земя на огън и лед” е осмата от поредица мои статии във вестник “Сега”, посветени на Южна Америка и моите 9 месеца пътешестване из континента. Седмата статия “Бразилия – гигантът на Южна Америка” може да прочетете тук. Деветата статия “Чили – най-дългата страна на земята” може да прочетете тук.

Планините на България част 41: Вр. Милевец, Милевска планина / Mt. Milevets, Milevska Mountain


Изкачване на вр. Милевец (1733 м.), Милевска планина, част от поредицата “Планините на България” Към част 40: „вр. Голям Перелик, Родопите“ Милевска планина е част от Милевско-Конявската планинска редица и е една от 22-те планини в историко-географска област Краище. Според някои учени тя се явява един вид продължение на Кървав камък, най-високата планина в този регион, тъй като не признават за самостоятелна намиращата се между тях Царичка планина. По билото на Милевска планина минава част от държавната ни граница с Република Сърбия, което я прави една от 16-те наши погранични планини. Според официалната информация за посещението на всяка от тях […]

Милевска планина / Milevska Mountain

“Бразилия – гигантът на Южна Америка”


  “Бразилия – гигантът на Южна Америка” е седмата от поредица мои статии във вестник “Сега”, посветени на Южна Америка и моите 9 месеца пътешестване из континента. Шестата статия “Аржентина – вратата към Южна Америка” може да прочетете тук. Осмата статия “Патагония: Земя на огън и лед” може да прочетете тук.

Планините на България част 40: Вр. Голям Перелик, Родопите / Mt. Golyam Perelik, Rhodope Mountains


Изкачване на вр. Голям Перелик (2191 м.), Родопите, част от поредицата “Планините на България” Към част 39: „вр. Богдан, Средна гора“ Родопите (наричана също Родопа) е планина от Рило-Родопския масив и заема части от Южна България и Северна Гърция. Територията ѝ от около 18 000 км² се равнява на почти една шеста от площта на България, като средната надморска височина е 785 м. По време на османското владичество е носела името Доспатски планини, а през Средновековието – Славееви гори, но името „Родопа“ е с тракийски произход и се открива за пръв път още през V век пр. Хр. в творбите на […]

“Аржентина – вратата към Южна Америка”


  “Аржентина – Вратата към Южна Америка” е шестата от поредица мои статии във вестник “Сега”, посветени на Южна Америка и моите 9 месеца пътешестване из континента. Петата статия “Уругвай е европейското лице на Южна Америка” може да прочетете тук. Седмата статия “Бразилия – гигантът на Южна Америка” може да прочетете тук.

“Уругвай е европейското лице на Южна Америка”


  “Уругвай е европейското лице на Южна Америка” е петата от поредица мои статии във вестник “Сега”, посветени на Южна Америка и моите 9 месеца пътешестване из континента. Четвъртата статия “Перу, където светът е по-млад, а звездите – по-близо” може да прочетете тук. Шестата статия “Аржентина – Вратата към Южна Америка” може да прочетете тук.

Пътешественикът Иван Панкев: Колкото по-малко имаш, толкова си по-свободен


Мое интервю за БНР (Българско Национално Радио) “Радио България”. С водещата Миглена Иванова си говорихме за впечатления и поуки от пътуванията ми до момента. Онлайн версията на интервюто беше преведена на девет езика (албански, английски, гръцки, испански, немски, руски, сръбски, турски, френски).

Радио България

“Перу, където светът е по-млад, а звездите – по-близо”


  “Перу, където светът е по-млад, а звездите – по-близо” е четвъртата от поредица мои статии във вестник “Сега”, посветени на Южна Америка и моите 9 месеца пътешестване из континента. Третата статия “Боливия – страна на контрастите” може да прочетете тук. Петата статия “Уругвай е европейското лице на Южна Америка” може да прочетете тук.

Пътешественикът Иван Панкев: Да пътуваш означава да разбереш по-добре себе си


Мое интервю за БНР (Българско Национално Радио) програма “Хоризонт” за предаването “Нощен Хоризонт”. С водещата Станислава Пирчева от 00:00 ч. в продължение на два часа си говорихме за всичките ми пътувания и проекти до момента.

Нощен Хоризонт

Представяне на книгата “Намерени от чудесата”


  Линк към Фейсбук събитието – тук. В разгара на летния сезон по книжарниците е новата книга на журналиста и писател Николай Н. Нинов „Намерени от чудесата”. Тази трета книга е част от поредица, посветена на огромната палитра от скални образувания, мегалити и живи светилища по нашите земи. Нинов постави началото на трилогията с „Повторени сънища. Фотописи от мистична България” (2015) и я продължи с „Времето гледа с десет очи. Пътеписи от мистична България” (2017). Сега, в „Намерени от чудесата. Скалописи от мистична България” той разказва за още забравени обекти и смайващи ритуали в родопските села, за неизследвани протодолмени в Средна […]

намерени от чудесата

“Боливия – страна на контрастите”


  “Боливия – страна на контрастите” е третата от поредица мои статии във вестник “Сега”, посветени на Южна Америка и моите 9 месеца пътешестване из континента. Втората статия “Еквадор е скритото бижу на Южна Америка” може да прочетете тук. Четвъртата статия “Перу, където светът е по-млад, а звездите – по-близо” може да прочетете тук.

“Еквадор е скритото бижу на Южна Америка”


  “Еквадор е скритото бижу на Южна Америка” е втората от поредица мои статии във вестник “Сега”, посветени на Южна Америка и моите 9 месеца пътешестване из континента. Първата статия “Дестинация “Колумбия”? Защо не!” може да прочетете тук. Третата статия “Боливия – страна на контрастите” може да прочетете тук.

“Дестинация “Колумбия”? Защо не!”


  “Дестинация “Колумбия”? Защо не!” е първата от поредица мои статии във вестник “Сега”, посветени на Южна Америка и моите 9 месеца пътешестване из континента. Следващата статия “Еквадор е скритото бижу на Южна Америка” може да прочетете тук.

Иван Панкев: Светът все още е едно много хубаво място за живот


Едно мое интервю за “Блогът на Мартин”. В него разказвам случки и впечатления от моите пътешествия по света. Благодарение на добре подбраните въпроси, ще чуете и неща, които не съм споменавал преди. Онлайн версията може да прочетете тук

Блогът на Мартин

Изоставената хижа Чивира / Abandoned Chivira mountain hut


Разходка из изоставената хижа Чивира, част от поредицата “Изоставената България“. Средна гора стеле гънки в посока от изток на запад от река Тунджа до долината на река Искър в продължение на цели 285 км. Това в далеч по-малко от дължината на Балкана, но все пак ѝ отрежда второ място в България. По тази причина в миналото тук са били изградени множество хижи и са се организирали групови туристически преходи, подобни на старопланинското Ком-Емине. Едно не може да се отрече на комунистическия режим в България – дейно е насърчавал масовия туризъм. Голяма част от билото на Средна гора обаче е покрита […]

хижа Чивира

Планините на България част 38: Вр. Манастирище, Плана / Mt. Manastirishte, Plana Mountain


Изкачване на вр. Манастирище (1338 м.), Плана, част от поредицата “Планините на България” Към част 37: „Вр. Дупевица, Люлин“ Плана е разположена в източния край на Завалско-Планската планинска редица. Тя е една от достъпните с градски транспорт от София планини и дълго време е била смятана за част от Витоша. Братя Шкорпил първи обособяват Плана като отделна планина и я наричат с името на главния ѝ рид. Не обичам да тъпча все едни и същи пътеки и, когато подхванах видео-рубриката „Планините на България“, се съсредоточих върху непознатите ми места. По тази причина измина доста време преди да се разходя отново […]

Планините на България част 39: Вр. Богдан, Средна гора / Mt. Bogdan, Sredna Gora Mountain


Изкачване на вр. Богдан (1604 м.), Средна гора, част от поредицата “Планините на България” Към част 38: „Вр. Манастирище, Плана“ Името на Средна гора няма как да бъде по-сполучливо избрано (в българския език думата „гора“ има смисъл и на „планина“, както е в случая с „Черна гора“). По височина тя не може да се сравнява с Рила и Пирин, но първенецът ѝ вр. Богдан (1604 м.) значително се извисява над част от другите наши планини, а средната надморска височина е 608 м. Подобно на своята северна посестрима, Средна гора стеле гънки в посока от изток на запад от река Тунджа […]

вр. Богдан (1604 м.), Средна гора

Нови две отличия от конкурса “Светът е география” / Two new prizes in “The world is Geography” Contest


  Български: Тази година за малко да пропусна да се включа във фото-конкурса “Светът е география”, проведен в рамките на Пети национален географски фестивал – Стара Загора 2019 г. Сетих се за него в последния ден от срока и набързо изпратих три кадъра. В крайна сметка обаче два от тях бяха отличени. “Оставяй след себе си само стъпки” спечели I-во място в категория “Снимки от света”, а “Когато снимаш цветно, но природата ти дава черно-бяло” зае II-ро място в категория “Снимки от България”. Така затвърдих традиционно силното си представяне в конкурсa “Светът е география”, като натрупах общо пет отличия за три […]

национален географски фестивал

“Предлагат обрязване на Иван в Азербайджан”


  За да прочетете първата част “Иван в сърцето на Кюрдистан и Ноевия ковчег“, натиснете тук. На 1 май 2016 г. потеглих на пътешествие без конкретен план и времево ограничение, известна беше единствено основната посока – на изток. Получи се приключение, което може да бъде описано единствено като епично – 141 дни и над 20 000 км. на стоп из 5 държави, 2 (до някъде) автономни републики, 3 морета и 1 залив. Извървях 520-те км. на Ликийския път и изкачих 5047-те м. на вр. Казбек, замерваха ме с камъни, заплашваха ме с нож, присъствах на сделка с опиум и се возих […]

Презентация пред първокласници в ОУ „Проф. Иван Батаклиев“


  На 13 май 2019 г. участвах с презентация в открития интердисциплинарен урок на учениците от 1б клас от пазарджишкото основно училище „Професор Иван Батаклиев“. Темата на занятието беше „Мисия Пътешественик“ и няколко децата споделиха информация за местата, които са посетили с родителите си. От своя страна аз разказах в снимки и кратки видеа за някои от по-неконвенционалните средства за придвижване, които съм използвал: 2500 км. с товарни лодки по река Амазонка от Перу до Еквадор, с дървен сал по река Дунав от Видин до Силистра, с колело из планините на България и 520 км. пеш по Ликийския път в Турция […]

Иван Батаклиев

“Случайност? Едва ли!” – част 6


Разказ за петдневното ми вело приключение из малко познатата и мистична Сакар планина. В тази част посещавам тракийското светилище Палеокастро, множество долмени край село Хлябово и крепостта Кастра Рубра. Върни се към Част 5 Прекалено съм уморен, за да заспя дълбоко, и нощта преминава в просъница. На сутринта обаче двата верни легионера отново са в строя готови за подвизи. Оставям ненужния багаж в стаята и се изнизвам с колелото. Отправям се в посока Тополовград, но малко преди града свивам вляво към Палеокастро. Достигането му с колело се оказва поредното приключение, в което се набивам – обрасъл земен път, издрани лакти, […]

Палеокастро, Хлябово, Кастра Рубра

“Случайност? Едва ли!” – част 5


Разказ за петдневното ми вело приключение из малко познатата и мистична Сакар планина. В тази част посещавам скалните църкви край село Маточина  и село Михалич, крепостта Букелон, вр. Вишеград и тракийските долмени край село Сакарци. Върни се към Част 4 В 07:00 ч. утрото е свежо. Колоезденето можело да бъде и удоволствие, а не постоянно надлъгване с обезводняването и топлинния удар.             Последната част от 50-те км. до Маточина са буквално през ниви, къде с път, къде без. Дори GPS-ът не е особено ефективен, въпреки това след 3 ч. съм пред скалната църква. Нищо особено сама по себе си – […]

Маточина, Букелон, Михалич, вр. Вишеград

“Случайност? Едва ли!” – част 4


Разказ за петдневното ми вело приключение из малко познатата и мистична Сакар планина. В тази част посещавам долмените край село Голям Дервент и тракийското светилище Мочукови камъни. Върни се към Част 3 По навик се събуждам рано, но и днес не да мога да използвам сутрешния хлад, защото чакам да отвори Етнографския музей за поредния печат. Използвам времето да залепя спуканата гума. За пръв път ми е и полагам старание – там, накъдето съм се отправил, няма да мога да разчитам на гумаджийници.             Музеят може и да е интересен за някой западняк, но аз съм израснал на село и за […]

Голям Дервент, Мочукови камъни

“Случайност? Едва ли!” – част 3


Разказ за петдневното ми вело приключение из малко познатата и мистична Сакар планина. В тази част посещавам природен парк „Сините камъни“, Халката и крепостта Туида. Върни се към Част 2 Прекалено малко сън. Оставям дракона и част от багажа при Нико и излизам за уж бърза разходка до Халката. Чисто съвпадение, тази е скално образование в природен парк „Сините камъни“ и няма нищо общо с тракийското светилище край с. Глушник. Надявам се да се справя по-добре с намирането ѝ. Пресичам града, стигам до лифта и хващам пътечката по едно ребро. Слънцето все още е сънено и краченето в прохладния въздух […]

“Случайност? Едва ли!” – част 2


Разказ за петдневното ми вело приключение из малко познатата и мистична Сакар планина. В тази част посещавам древния град Кабиле и тракийските светилища Зайчи връх, Маркова трапеза и Халката край село Глушник. Върни се към Част 1 GPS-ът ми подсказва, че в Ямбол има крепост. Не съм чувал за такава, но отивам да я проверя. Оказва се, че в Ямбол е имало крепост. Съборили я, за да построят гимназия. Това, което с известни усилия успявам да намеря сега, е едва подаващ се над земята зид с дължина 5-6 м. Следваща спирка – древният град Кабиле. Връзвам колелото пред сградата на музея, плащам […]

(Кабиле, Чокоба, Маркова трапеза, Глушник)

“Иван в сърцето на Кюрдистан и Ноевия ковчег”


  На 1 май 2016 г. потеглих на пътешествие без конкретен план и времево ограничение, известна беше единствено основната посока – на изток. Получи се приключение, което може да бъде описано единствено като епично – 141 дни и над 20 000 км. на стоп из 5 държави, 2 (до някъде) автономни републики, 3 морета и 1 залив. Извървях 520-те км. на Ликийския път и изкачих 5047-те м. на вр. Казбек, замерваха ме с камъни, заплашваха ме с нож, присъствах на сделка с опиум и се возих в патрулка, … Скоро след завръщането ми от пазарджишкия вестник “Знаме” се съгласиха да публикуват […]

“Случайност? Едва ли!” – част 1


Разказ за петдневното ми вело приключение из малко познатата и мистична Сакар планина. Въпреки притеснението от първото ми самостоятелно вело приключение, спах добре. Утрото е хладно, улиците безлюдни, а червеното като домат слънце тъкмо се показва над покривите. На гарата ме сюрпризират: Влакът за Ямбол е със задължителна регистрация и са останали свободни места само за първа класа. Мръщя се, но си плащам. Разликата в цената е почти двойна, а както е казал Стив Джобс: „Първа и втора класа в самолета кацат по едно и също време.“ Това важи и за влака. На перона се обръщам към събралите се кондуктори: […]

вело приключение из Сакар
Close