Разказ за петдневното ми вело приключение из малко познатата и мистична Сакар планина. В тази част посещавам долмените край село Голям Дервент и тракийското светилище Мочукови камъни. Върни се към Част 3 По навик се събуждам рано, но и днес не да мога да използвам сутрешния хлад, защото чакам да отвори Етнографския музей за поредния печат. Използвам времето да залепя спуканата гума. За пръв път ми е и полагам старание – там, накъдето съм се отправил, няма да мога да разчитам на гумаджийници. Музеят може и да е интересен за някой западняк, но аз съм израснал на село и за […]
Tag Archives: Иван Панкев
Разказ за петдневното ми вело приключение из малко познатата и мистична Сакар планина. В тази част посещавам природен парк „Сините камъни“, Халката и крепостта Туида. Върни се към Част 2 Прекалено малко сън. Оставям дракона и част от багажа при Нико и излизам за уж бърза разходка до Халката. Чисто съвпадение, тази е скално образование в природен парк „Сините камъни“ и няма нищо общо с тракийското светилище край с. Глушник. Надявам се да се справя по-добре с намирането ѝ. Пресичам града, стигам до лифта и хващам пътечката по едно ребро. Слънцето все още е сънено и краченето в прохладния въздух […]
Разказ за петдневното ми вело приключение из малко познатата и мистична Сакар планина. В тази част посещавам древния град Кабиле и тракийските светилища Зайчи връх, Маркова трапеза и Халката край село Глушник. Върни се към Част 1 GPS-ът ми подсказва, че в Ямбол има крепост. Не съм чувал за такава, но отивам да я проверя. Оказва се, че в Ямбол е имало крепост. Съборили я, за да построят гимназия. Това, което с известни усилия успявам да намеря сега, е едва подаващ се над земята зид с дължина 5-6 м. Следваща спирка – древният град Кабиле. Връзвам колелото пред сградата на музея, плащам […]
На 1 май 2016 г. потеглих на пътешествие без конкретен план и времево ограничение, известна беше единствено основната посока – на изток. Получи се приключение, което може да бъде описано единствено като епично – 141 дни и над 20 000 км. на стоп из 5 държави, 2 (до някъде) автономни републики, 3 морета и 1 залив. Извървях 520-те км. на Ликийския път и изкачих 5047-те м. на вр. Казбек, замерваха ме с камъни, заплашваха ме с нож, присъствах на сделка с опиум и се возих в патрулка, … Скоро след завръщането ми от пазарджишкия вестник “Знаме” се съгласиха да публикуват […]
Разказ за петдневното ми вело приключение из малко познатата и мистична Сакар планина. Въпреки притеснението от първото ми самостоятелно вело приключение, спах добре. Утрото е хладно, улиците безлюдни, а червеното като домат слънце тъкмо се показва над покривите. На гарата ме сюрпризират: Влакът за Ямбол е със задължителна регистрация и са останали свободни места само за първа класа. Мръщя се, но си плащам. Разликата в цената е почти двойна, а както е казал Стив Джобс: „Първа и втора класа в самолета кацат по едно и също време.“ Това важи и за влака. На перона се обръщам към събралите се кондуктори: […]
За да прочетете осмата част “Паметникът на ЮНЕСКО Кападокия се руши с голяма скорост“, натиснете тук. През септември 2014 г. с Татяна предприехме едномесечна авто-стоп обиколка на турското Черноморие. Скоро след завръщането ни от вестник “Пазарджишка Марица” се съгласиха да публикуват нередактираните ми дневници от това пътешествие, което нарекох “Под сянката на Падишаха” “В омагьосаното скривалище на елфите – Ихлара“” е деветата статия от тази поредица. Карта на маршрута ни може да видите тук.
За да прочетете седмата част “Sex?”, “No sex!“, натиснете тук. През септември 2014 г. с Татяна предприехме едномесечна авто-стоп обиколка на турското Черноморие. Скоро след завръщането ни от вестник “Пазарджишка Марица” се съгласиха да публикуват нередактираните ми дневници от това пътешествие, което нарекох “Под сянката на Падишаха” “Паметникът на ЮНЕСКО Кападокия се руши с голяма скорост” е осмата статия от тази поредица. Карта на маршрута ни може да видите тук. За да прочетете деветата част “В омагьосаното скривалище на елфите – Ихлара“, натиснете тук.
За да прочетете шестата част “Как покорихме първенеца на Понтийските планини“, натиснете тук. През септември 2014 г. с Татяна предприехме едномесечна авто-стоп обиколка на турското Черноморие. Скоро след завръщането ни от вестник “Пазарджишка Марица” се съгласиха да публикуват нередактираните ми дневници от това пътешествие, което нарекох “Под сянката на Падишаха” “Sex?”, “No sex!” е седмата статия от тази поредица. Карта на маршрута ни може да видите тук. За да прочетете осмата част “Паметникът на ЮНЕСКО Кападокия се руши с голяма скорост“, натиснете тук.
За да прочетете петата част “Срещата ни с един шляещ се арабин“, натиснете тук. През септември 2014 г. с Татяна предприехме едномесечна авто-стоп обиколка на турското Черноморие. Скоро след завръщането ни от вестник “Пазарджишка Марица” се съгласиха да публикуват нередактираните ми дневници от това пътешествие, което нарекох “Под сянката на Падишаха” “Как покорихме първенеца на Понтийските планини” е шестата статия от тази поредица. Карта на маршрута ни може да видите тук. За да прочетете седмата част “Sex?”, “No sex!“, натиснете тук.
За да прочетете четвъртата част “Православен манастир чака посетители в сърцето на Турция“, натиснете тук. През септември 2014 г. с Татяна предприехме едномесечна авто-стоп обиколка на турското Черноморие. Скоро след завръщането ни от вестник “Пазарджишка Марица” се съгласиха да публикуват нередактираните ми дневници от това пътешествие, което нарекох “Под сянката на Падишаха” “Срещата ни с един шляещ се арабин” е петата статия от тази поредица. Карта на маршрута ни може да видите тук. За да прочетете шестата част “Как покорихме първенеца на Понтийските планини“, натиснете тук.
За да прочетете третата част “Циникът Диоген и затворът посрещат в Синоп“, натиснете тук. През септември 2014 г. с Татяна предприехме едномесечна авто-стоп обиколка на турското Черноморие. Скоро след завръщането ни от вестник “Пазарджишка Марица” се съгласиха да публикуват нередактираните ми дневници от това пътешествие, което нарекох “Под сянката на Падишаха” “Православен манастир чака посетители в сърцето на Турция” е четвъртата статия от тази поредица. Карта на маршрута ни може да видите тук. За да прочетете петата част “Срещата ни с един шляещ се арабин“, натиснете тук.
За да прочетете втората част “Турското крайбрежие е красиво, но хубавите плажове са рядкост“, натиснете тук. През септември 2014 г. с Татяна предприехме едномесечна авто-стоп обиколка на турското Черноморие. Скоро след завръщането ни от вестник “Пазарджишка Марица” се съгласиха да публикуват нередактираните ми дневници от това пътешествие, което нарекох “Под сянката на Падишаха” “Циникът Диоген и затворът посрещат в Синоп” е третата статия от тази поредица. Карта на маршрута ни може да видите тук. За да прочетете четвъртата част “Православен манастир чака посетители в сърцето на Турция“, натиснете тук.
За да прочетете първата част “Двама пазарджиклии из турското Черноморие“, натиснете тук. През септември 2014 г. с Татяна предприехме едномесечна авто-стоп обиколка на турското Черноморие. Скоро след завръщането ни от вестник “Пазарджишка Марица” се съгласиха да публикуват нередактираните ми дневници от това пътешествие, което нарекох “Под сянката на Падишаха” “Турското крайбрежие е красиво, но хубавите плажове са рядкост” е втората статия от тази поредица. Карта на маршрута ни може да видите тук. За да прочетете третата част “Циникът Диоген и затворът посрещат в Синоп“, натиснете тук.
През септември 2014 г. с Татяна предприехме едномесечна авто-стоп обиколка на турското Черноморие. Скоро след завръщането ни от вестник “Пазарджишка Марица” се съгласиха да публикуват нередактираните ми дневници от това пътешествие, което нарекох “Под сянката на Падишаха” “Двама пазарджиклии из турското Черноморие” е първата статия от тази поредица. Карта на маршрута ни може да видите тук. За да прочетете втората част “Турското крайбрежие е красиво, но хубавите плажове са рядкост“, натиснете тук.
“Да посрещнеш Великден в Рио де Жанейро” е втората ми статия във вестник “Пазарджишка Марица”, в която завършвам разказа за нашето 4-месечно южноамериканско пътешествие “На кръстопътя”. За да прочетете първата част “10 000 км. на стоп в Патагония”, натиснете тук. Карта на маршрута ни може да видите тук.
“10 000 км. на стоп в Патагония” е моя статия във вестник “Пазарджишка Марица”, в която схематично разказвам за първата част от нашето 4-месечно южноамериканско пътешествие “На кръстопътя”. За да прочетете втората част “Да посрещнеш Великден в Рио де Жанейро”, натиснете тук. Карта на маршрута ни може да видите тук.
Презентация “От другата страна – 4000 км. на стоп из Нова Зеландия”
Видео запис на моята презентация “От другата страна – 4000 км. на стоп из Нова Зеландия” в кино “Влайкова” на 19.04.2018 г. В нея разказвам за двумесечното ни пътешествие на авто-стоп из Нова Зеландия. Карта на пътешествието може да видите тук.
Върни се към Част 2 Емо Чолаков предрича дъждът най-сетне да ни настигне, затова ставаме рано. Утрото е мрачно и хладно. Идеално за каране. Край пътя кротко пасат крави. Танчето и Крум яхват драконите. Аз не бързам, нали съм ариенгард, а и първите километри са ни познати – спускане. Заинатил съм се с това Харман Кая и туй то. Едва потеглям и няколко говеда решават да си поразтъпчат задниците на асфалта. Набивам спирачки, заобикалям ги и се провиквам напред: Внимавайте с кравите! Велосипедът лежи край пътя, а задната гума се върти бавно. Странно! – помислям си и набивам отново […]
Върни се към Част 1 Друго си е да се събудиш от аромата на домашно приготвени мекици. Изяждам две. Крум закусва така, сякаш тепърва ни очаква 40-дневният великденски пост, и се справя с шест. Понеже драконите ни освен безкрили не умеят и да плуват, следва приятна разходка с лодка до с. Широко поле и велоденят ни започва ударно – със стръмно изкачване до Моняк. Не съм запознат с историята на крепостта, не си и правя труда да проуча. Има места, така наситени с легенди, че те са се пропили в самите камъни, от които са изградени, и са станали […]
Велосипедът лежеше край пътя, а задната гума се въртеше бавно. Странно! – помислих си и набих спирачки. – Потеглихме преди 5 мин., рано е за пиш-пауза. Нали съм късоглед, осъзнах ситуацията, чак когато се приближих съвсем – Татяна не се намираше в храстите, а лежеше под рамката на велосипеда, заровила лице в чакъла. Каската й беше отхвръкнала встрани. Долових приглушен стон. *** Ще ми се да подхвана тази история от самото начало, но как ли би прозвучало: „Всичко започна преди 25-30 милиона години с изригването на един подводен вулкан, довел до процес на петрификация.“? Веднага ще си кажете: На […]
Иван Панкев в ефира на БНР за “Планините на България” и “Изоставената България”
Мое интервю за БНР (Българско Национално Радио) програма “Христо Ботев” рубриката “Човекът”, в което разказвам за два от проектите ми – “Планините на България” и “Изоставената България”
Разходка из изоставеното училище в село Тешово, част от поредицата “Изоставената България“. Село Тешово е кацнало на последните стръмни склонове на Южен Пирин. Достигането му с велосипед е истинско изпитание – разстоянието от по-долното село Лъки е само 4 км., но змията на асфалтовото шосе се вие нагоре в стръмни серпентини, които карат коленните ми сухожилия да скърцат в такт с нуждаещата се от спешно смазване верига. Една счупена информационна табела на входа на селото гласи: „От Тешово пътят е само един – надолу“. В миналото по течението на река Мътница местните изградили няколко самокова, тепавица, валявица и воденица. В […]
Планините на България част 37: Вр. Дупевица, Люлин / Mt. Dupevitsa, Lyulin Mountain
Изкачване на вр. Дупевица (1256 м.), Люлин, част от поредицата “Планините на България” Към част 36: „Вр. Чиплак баир, Боздаг“ Люлин е част от Завалско-Планската редица на Средногорието, намира се съвсем близо до София и някак остава в сянката на съседната Витоша – както буквално, така и от туристическа гледна точка. Това само в малка степен се дължи на факта, че първенецът ѝ вр. Дупевица (1256 м.) е почти двойно по-нисък от Черни връх. До съвсем близкото минало достъпът на „простосмъртни“ до най-висока точка на Люлин планина е бил строго ограничен, защото там е изградена секретна зенитно-ракетна база за Противовъздушна […]
Планините на България част 36: Вр. Чиплак баир, Боздаг / Mt. Chiplak Bair, Bozdag Mountain
Изкачване на вр. Чиплак баир (1091 м.), Боздаг, част от поредицата “Планините на България” Към част 35: „Вр. Асанов връх, Стъргач“ Боздаг е разположена в Югозападна България и по нея минава част от границата ни с Република Гърция, но често не е включвана в списъците с български планини. Никой не оспорва факта, че това е самостоятелна планина, но много малка част от нея попада в България. Първенец на Боздаг е връх Пророк Илия (2232 м.). Той се намира изцяло в Гърция и освен че е двойно по-висок от най-високата точка на наша територия – вр. Чиплак баир (1091 м.), е […]
Тази година се позадържах в България и хората взеха често да ме питат кое ще е следващото пътешествие. Трудно им е да повярват, че нашата малка страна би могла да задържи за дълго интереса на човек, пътешествал 9 месеца из Южна Америка, 6 месеца из Азия и 2 месеца из Нова Зеландия, обиколил с кола всички балкански страни и направил повече от половин дузина визити до Близкия Изток, изкачил вулкана Чачани (6057 м.) и пропътувал 2500 км. с товарни лодки по р. Амазонка. Това обаче е неоспорим факт – картата ми с набелязани обекти в България е по-нашарена с […]
За Нова Зеландия и Експедиция “От другата страна” – Иван Панкев в ефира на БНР
Мое интервю за БНР (Българско Национално Радио) програма “Христо Ботев” във връзка с двумесечното ни пътешествие из Нова Зеландия, протекло под надслов Експедиция “От другата страна“
Планините на България част 35: Вр. Асанов връх, Стъргач / Mt. Asanov Peak, Stargach Mountain
Изкачване на вр. Асанов връх (1218 м.), Стъргач, част от поредицата “Планините на България” Към част 34: „Вр. Арамлия, Чудинска планина“ Стъргач е най-ниската планина от Рило-Родопския масив и по нея минава част от държавната ни граница с Гърция. Билото ѝ е слабо разчленено и заоблено, като първенецът вр. Стъргач (1270 м.) се намира на гръцка територия. По неизвестни за мен причини за най-висок връх в българската част е определен Асанов връх (1218 м.), въпреки че най-високата точка на наша територия е билото при гранична пирамида № 121 (1249 м.). Покрай проекта ми „Планините на България“ тази година на няколко […]
Планините на България част 34: Вр. Арамлия, Чудинска планина / Mt. Aramliya, Chudinska Mountain
Изкачване на вр. Арамлия (1497 м.), Чудинска планина, част от поредицата “Планините на България” Към част 33: „Вр. Бели камък, Кобилска планина“ Чудинска планина се числи към Милевско-Конявската планинска група и е най-западната планина в България. Освен това тя е поредната погранична планина в любимото ми Краище – по билото ѝ минава част от границата ни с Република Сърбия. Вече ми е навик да се отправям към този край с велосипед – влакът ни стовари в Кюстендил, асфалтът свърши в Ломница, а велосипедобутането започна от Гурбановци, където се заговорихме с единствения останал жител на това село. Първенецът на Чудинска планина […]
Планините на България част 33: Вр. Бели камък, Кобилска планина / Mt. White Stone Peak, Kobilska Mountain
Изкачване на вр. Бели камък (1362 м.), Кобилска планина, част от поредицата „Планините на България” Към част 32: „Вр. Конски връх, Пенкьовска планина“ При многобройните ми обиколки на Краище забелязах следното – край Кюстендил се издига Конявска планина, Конски връх е най-високият връх на Пенкьовска планина, а сега пък се бях отправил към Кобилска планина. Хората от региона определено са имали афинитет към тези изящни еднокопитни бозайници. Самата Кобилска планина е част от Милевско-Конявската планинска група и за по-интересно реших да я посетя с велосипед, тръгвайки от град Земен към село Горни Коритен – единственият възможен начин, ако не разполагате […]
Планините на България част 32: Вр. Конски връх, Пенкьовска планина / Mt. Horse Peak, Penkyovska Mountain
Изкачване на вр. Конски връх (1187 м.), Пенкьовска планина, част от поредицата “Планините на България” Към част 31: „Вр. Вихрен, Пирин“ След няколко месеца прекъсване заради летните горещини отново бях в любимото Краище, този път за разходка из Пенкьовска планина. Тя е част от Руйско-Верилската планинска редица и според интернет по билото ѝ могат да се изминат над 20 км. при денивелация от само 100 м. Е, щеше да бъде възможно, ако не се намирахме в регион, където най-характерната растителност се състои от бодливи шубраци и трънливи храсталаци и понякога единственият начин да продължиш напред е да оставиш по тях […]
Презентация: “Пътешестването като начин на живот”
Видео-запис на моята презентация “Пътешестването като начин на живот” в Регионална библиотека “Любен Каравелов” – Русе на 03.04.2018 г. В презентацията се опитах да се справя с една почти непосилна задача – да направя равносметка на всичките си пътешествия до момента – Балканите, Близкия Изток, Южна Америка, Азия и Нова Зеландия.
Планините на България част 31: Вр. Вихрен, Пирин / Mt. Vihren, Pirin Mountain
Изкачване на вр. Вихрен (2914 м.), Пирин, част от поредицата “Планините на България” Към част 30: „Вр. Черни връх, Витоша“ Според различни класификации в България има 42 планини и всички те притежават очарование. Рила може да се похвали с многообразие, Стара планина ми е някак позната и уютна, Родопите са забулени в легенди, Краище е обзорно и трънливо, Сакар – забравена от Бога. Но ако някой ме запита директно: „Коя е любимата ти планина?“, няма да се замисля и секунда преди да отговоря: „Пирин!“. В най-голяма степен това се дължи на самия характер на Пирин – чисто алпийските пейзажи с […]
Планините на България част 30: Вр. Черни връх, Витоша / Mt. Black Peak, Vitosha Mountain
Изкачване на вр. Черни връх (2290 м.), Витоша, част от поредицата “Планините на България” Към част 29: „Вр. Големи връх, Ездимирска планина“ Когато преди 2000 година с имперски декрет на Сердика е даден статут на самоуправляващ се град, над обхващаната от него територия вече от 70 млн. години се е издигал изгасналият вулкан на Скопиус. Ще си призная, че като за планина, която виждам при всяко излизане от вкъщи и до която мога да стигна с обикновен градски автобус, Витоша е незаслужено пренебрегвана. Може би именно поради достъпността й, както и сравнителната й компактност, позволяваща пресичането на масива само за […]
Планините на България част 29: Вр. Големи връх, Ездимирска планина / Mt. Big Peak, Ezdimirska Mountain
Изкачване на вр. Големи връх (1219 м.), Ездимирска планина, част от поредицата “Планините на България” Към част 28: „Вр. Големи връх, Ерулска планина“ Ездимирска планина се намира във физикогеографската област Краище и е част от Руйско-Верилската планинска редица. Тя е една от най-малките планини в България с дължина 5 км. и максимална широчина – 3 км. Любопитното е, че тя е изключително безводна и от нея не води началото си нито една река. Многократно бях заглеждал източните склонове на Ездимирска планина, минавайки по главния път Перник-Брезник-Трън. Тези части са покрити с типичната за Краище гъста храсто-трънлива растителност и изкуствено засадени […]
Планините на България част 28: Вр. Големи връх, Ерулска планина / Mt. Big Peak, Erulska Mountain
Изкачване на вр. Големи връх (1481 м.), Ерулска планина, част от поредицата “Планините на България” Към част 27: „Вр. Голямо Градище, Странджа“ Ерулска планина е поредната планина в историко-географската област Краище, част от Руйско-Верилската планинска редица. Най-високият й връх носи „оригиналното“ име – Големи връх (1481 м.). Изходни точки за неговото изкачване са селата Горочевци и Душинци. И двете са еднакво трудно достъпни с обществен транспорт, затова избрах да стигна до там с велосипед като част от тридневно каране из региона. Склонове на Ерулска планина са покрити с гъсти гори, които гарантират дебела сянка в летния зной. Когато наближих Големи […]
Разходка из изоставеното училище в село Враня стена, част от поредицата “Изоставената България“. Село Враня стена се намира в любимия ми историко-географски регион Краище и има цели 22 махали, разпръснати по склоновете на Земенска и Рудина планини, и в близкото минало явно е било доста населено. За това свидетелства внушителният скелет на местното училище – четириетажно с физкултурен салон. По време на честите ми посещения в Крайще бях минавал през Враня стена многократно и един ден се отбих през въпросното училище. Чакаха ме още десетки километри с велосипед плюс изкачване на един планински първенец, но с прекрачването през прага на […]
Планините на България част 27: Вр. Голямо Градище, Странджа / Mt. Golyamo Gradishte, Strandzha Mountain
Изкачване на вр. Голямо Градище (710 м.), Странджа, част от поредицата “Планините на България” Към част 26: „Вр. Голеш, Гребен планина“ Странджа е уникално място. Планината е поделена между България и Република Турция в съотношение 35% на 65%, като нейният първенец вр. Махиада (1031 м.) се намира на турска територия. Връх Голямо Градище (710 м.) е най-високата точка на Странджа у нас, което го прави най-нисък измежду всички наши планински първенци. Ридовете на Странджа са разлати, гористи и лишени от панорамни гледки. Ако търсите такива, сбъркали сте мястото. Все пак на връх Голямо Градище е изградена задигната дървена площадка, а […]
Планините на България част 26: Вр. Голеш, Гребен планина / Mt. Golesh, Greben Mountain
Изкачване на вр. Голеш (1157 м.), Гребен планина, част от поредицата “Планините на България” Към част 25: „Вр. Ильов връх, Малешевска планина“ Граничната Гребен е една от спорните планини в моя списък, тъй като след Ньойския договор от 1919 г. в рамките на България остават само съвсем малка част от югоизточните й склонове. Самият първенец на Гребен – вр. Дзиглина ливада, висок 1337 м., също се намира на територията на Република Сърбия. За мен обаче няма съмнение, че Гребен трябва да фигурира тук – няколкото нейни хребета у нас бяха достатъчни, за да я превърнат в любимата ми планина в […]
Планините на България част 25: Вр. Ильов връх, Малешевска планина / Mt. Ilyov Peak, Maleshevska Mountain
Изкачване на вр. Ильов връх (1803 м.), Малешевска планина, част от поредицата “Планините на България” Към част 24: „Вр. Огреяк, Влахина планина“ Малешевска планина спада към Осоговско-Беласишката планинска група и по билото й минава част от държавната граница между България и Република Македония. За нас достигането до изходната точка за изкачване на първенеца й вр. Ильов връх (1803 м.) се превърна в истинско приключение, защото повярвахме на думите на местен дядо, който срещнахме на изхода на Симитли: Да, пътят за с. Брестово минава през Тросково, през Крупник е много далече. Скоро нашареният с дупки асфалт свърши съвсем и пътят стана […]
Планините на България част 24: Вр. Огреяк, Влахина планина / Mt. Ogreyak, Vlahina Mountain
Изкачване на вр. Огреяк (1924 м.), Влахина планина, част от поредицата “Планините на България” Към част 23: „Вр. Китка, Завалска планина“ Влахина планина спада към Осоговско-Беласишката планинска група и по билото й минава част от граничната бразда между България и Република Македония. Влахина е най-високата планина без двухилядници у нас, което я нарежда на девето място веднага след Беласица. Дърводобивът в планината е силно развит и до билото й водят няколко горски пътя, като има вариант най-високият й връх – вр. Огреяк (1924 м.) – да се комбинира с изкачване и на Ильов връх, първенец на съседната Малешевска планина. Туризмът […]