Feb 2016

През моите (контактни)лещи – част 1: Рила

Красотата на Рила в няколко мои снимки и изречения така, както съм я видял през моите (контактни)лещи.

Струва ми се подобаващо поредицата „През моите (контактни)лещи“ да започне с най-високата планина на Балканите, а първата снимка да бъде на нейния първенец – вр. Мусала (2925 м.) – едно невероятно зареждащо място.

Хижа Иван Вазов през зимата я препоръчвам за хората, търсещи уединение. Напълно възможно е вие да сте първите хора, които хижарят вижда от повече от 2 седмици.

Мальовишкият дял е един от най-алпийските в Рила, а самият връх – един от често най-изкачваните дори и през зимата.

Седемте езера едва ли имат нужда от представяне. Мястото е красиво, но, поради наличието на лифт, преексплоатирано, а августовските навалиците са по-подходящи за моловете, отколкото за планината. Все пак повечето хора не стигат до конкретната точка, от където могат да се хванат в един кадър всичките седем сапфирени езера.

Преходът между х. Грънчар и язовир Белмекен поне според мен е уникален за България, защото минава високопланинско плато, което през зимата някои дори го оприличават на Антарктида.

Една от най-тежките бури в живота ми ни хвана при слизането от Раздела към х. Иван Вазов. Поради бруталната снежна виелица, дълбокия сняг и почти нулевата видимост, 3-те км. плавно спускане ни отнеха повече от 3 ч., а, ако не беше единствената девойка в групата ни – приятелката ми Татяна, която пое водачеството и би пъртина в последния участък, двамата с Крум можеше и да не стигнем до хижата.

Отново двамата с Крум, като един от малкото хора, които ми се връзват на акъла, замръкнахме на това странно място – Петлите – точно в подходящото време, за да направя този кадър. Последвалото нощно качване на вр. Орловец и спускането към заслон БАК по заледен терен не е препоръчително за хората със слаби сърца.