free web stats

През моите (контактни)лещи – част 2: Витоша


Красотата на Витоша в няколко мои снимки и изречения така, както съм я видял през моите (контактни)лещи.

Към „Част 1: Рила

Когато преди 2000 година с имперски декрет на Сердика е даден статут на самоуправляващ се град, над обхващаната от него територия вече от 70 млн. години се е издигал изгасналият вулкан на Скопиус. Ще си призная честно, че като за планина, която виждам при всяко излизане от вкъщи и до която мога да стигна с обикновен градски автобус, Витоша е незаслужено пренебрегвана. Може би именно поради достъпността й, както и сравнителната й компактност, позволяваща пресичането на масива само за ден, тя привлича вниманието ми само в редките случаи, когато нямам планове за нещо по-далечно.  По тази причина колекцията ми от снимки на софийския „Везивий“ е сравнително ограничена.

Нашата столица, разрасналата се прекалено много от тракийско време до сега, изглежда значително по-красива, гледана от върха на планината.

Vitosha_Mountain_01

Зимните мъгла и студ превръщат постройките на Черни връх в сладоледени къщички, …

Vitosha_Mountain_02

… сред призрачния пейзаж бродят митични същества, …

Vitosha_Mountain_03

… а този магьосник – вятърът – създава приказни фигури.

Vitosha_Mountain_04

Топлите лъчи на пролетното слънце възкресяват природата за нов живот, …

Vitosha_Mountain_05

… като дори змиите прекратяват своята хибернация.

Vitosha_Mountain_06

След всички казано до тук, май стана време за разходка 🙂

Витоша 07

Към „Част 3: Осогово


Leave a comment

Comments are closed.


Close