През моите (контактни)лещи – част 3: Осогово
Красотата на Осогово (Осоговска планина) в няколко мои снимки и изречения така, както съм я видял през моите (контактни)лещи.
Към част 2: „Витоша“
Пограничната планина Осогово е доста интересна … през зимата. През лятото достигането до първенеца й вр. Руен се свежда до дълго и досадно ходене по черен път. Хубавата снежна покривка обаче придава очарование на заоблените й хълмове, а студът и вятърът добавят интрига и нова степен на сложност. При това поради краткия ден и невъзможността със снегоходки да се поддържа лятно темпо, единствената опция е да се нощува в заслона, … ако успеете да му откопаете вратата. След това се молите да има някакви останали дърва и коминът да не е запушен. Успех!
По склоновете на планината минава държавната граница между България и Република Македония. Преди падането на Берлинската стена тя представляваше част от „Желязната завеса“, разделяйки Източния блок, в случая България, от независимата Социалистическа федеративна република Югославия. В наши дни от бившите застави, стриктно охранявали някога тази имагинерна линия, са останали основно развалини.
Винаги съм казвал, че в планината трябва да си задължен да ходиш с туристическа екипировка в ярки цветове – червено, синьо, зелено, … Така де, на снимките хората с бели дрехи въобще не си личат. Тези с черни пък изглеждат само като някакви петна.
Чаровният модел също е в голяма помощ на фотографа.
Онзи магичен час – залезът!
Последните лъчи на залязващото слънце превръщат изваяните от вятъра снегове във футуристичен пейзаж.
Най-незабравимото ми празнуване на Свети Валентин / Трифон Зарезан въобще се състоя в заслон Руен – постройка без нито едно легло, в която успяхме да се поберем 22 човека. Двама души пресъздадоха буквално изразът „да заспиш на масата”. Други двама уплътниха пространството под нея, докато трима се „ширехме“ на една пейка.
Стоя си навън, мръзна и правя вяли опити за скучни снимки, когато един ярък метеорит направо разцепи мрака, минавайки през центъра на кадъра ми. Едва на компютъра вкъщи забелязах, че той не е бил единственият.
Комуникацията с Кораба-майка е много важна.
И помнете, ако искате звездите да влязат и във вашия дом, срутете покрива!
Към част 4: “Родопите”
Leave a comment