През моите (контактни)лещи – част 5: Водопадите в България
Красотата на България в няколко снимки и изречения така, както съм я видял през моите (контактни)лещи. Тази част е посветена на нашите водопади.
Към част 4: „Родопите“
След като направих кратки описания в снимки на основните планини в България, редно си е да посветя една част и на друго наше природно богатство – водопадите. Страната ни е благословена с големи водни ресурси, а водопадите на територията ни са многобройни. Статията няма претенции за изчерпателност, а само да ви покаже някои от най-красивите кътчета на нашата родина.
Започвам подобаващо с Райското пръскало – със своите 124.5 м. това е най-високият водопад не само в България, но и на целия Балкански полуостров. Намира се в Национален парк „Централен Балкан“, в природен резерват „Южен Джендем“. При това е относително лесно достъпен – отдалечен е на около половин час пеша от хижа „Рай“.
Както аз обичам да казвам: „Рай в Ада“ (Джендем на турски значи Ад)
Скакавица пък е най-високият водопад в Рила планина – 70 м. Намира се в Национален парк Рила в подножието на връх Кабул само на 30 мин. от хижа Скакавица. През зимата водопадът е почти неразпознаваем – замръзва изцяло и става подходящ за ледено катерене.
Водопад Скакля, наричан още Заселски водопад, се намира край село Заселе и е висок 85 м. Достъпен с обществен транспорт от София – влак до Гара Бов. От там тръгва Вазовата екопътека, която минава през подножието на водопада и отвежда до платото над него, като така предлага няколко различни фото-перспективи.
Кадемлийското пръскало е висок 72 м. и се намира в Национален парк „Централен Балкан“ в подножието на връх Триглав. Това е един от най-красивите водопади в България, тъй като е пълноводен целогодишно, дори и в разгара на лятото. Освен това е лесно достъпен – намира се между хижа Триглав и хижа Тъжа край самия черен път свързващ село Тъжа с Русалийския проход.
На мен лично ми е трудно да преценя дали Кадемлийското пръскало ми харесва повече в лятна или в зимна премяна. Това е все едно да се спори дали лятото или зимата е по-красив сезон. И двете имат своите очарования. Както казва метеорологът от станцията на връх Мургаш:
„За да може да каже човек, че наистина познава едно място, трябва да го е видял през всички сезони“.
Не знам дали само защото е значително по-нисък (20-25 м.), но Черното пръскало е сравнително рядко посещаван водопад. Haмиpa ce в Централна Стара планина в Резерват „Стара река“ в масива на връх Равнец. Недалече от него минава пътeĸaтa oт Kapлoвo зa x. Bacил Лeвcĸи.
Костенският (Костенецки) водопад се намира в Рила край вилната зона на село Костенец. Падът му е висок е едва 12 м., но успява да впечатли Патриархът на българската литература Иван Вазов, който му посвещава две стихотворения. Ето извадка от едно от тях:
„Стоя и гледам с трепет таен
и слушам с трепет адска песен,
и тъна цял в тоз свят омаен,
от ярост, мощ и гръмот бесен.“
„Скока“ е често използвано название за водопади в България. Този конкретно се намира в Централна Стара планина на около 30 мин. през пресечен терен от маркираната пътека от град Клисура за хижа Ехо. Представлява каскада от 3 пада на Равна река с обща височина около 30 м.
Също както Скакля, водопад „Под Камико“ се намира в Искърското дефиле, Западна Стара планина. Дори началната точка на пътеките до тях е една и съща – Гара Бов, което позволява двата да бъдат включени в дълга еднодневна разходка. Интересното при водопад „Под Камико“ е, че е висок 40 м. и реално се намира край самите къщи на село Бов. От това село пък може да се продължи към хижа Тръстеная.
Екопътеката за достигане до водопад „Под Камико“ е създадена пpeз 2012 г. от cдpyжeниe „Πлaтфopмa AГOPA“ и е финaнcиpaна oт фoндaция „Aмepиĸa зa Бългapия“. Тя е доста живописна и следва начупената и скалиста долина на Бовска река, по която са се образували множество интересни водоскока и дълбоки вирчета.
Водопад Пръскалото го има означен на картите и местните хора го знаят, но колкото и да търсих информация за него в интернет, така и не открих нищо. Намира се в Централна Стара планина в подножието на Зли връх (част от масива Триглав) и някак остава встрани от популярните туристически маршрути в региона. Аз самият също нямах никакво намерение да го посещавам. Няколко дни бях обикалял из околните върхове и да следвам коритото на реката ми се стори най-прекият път обратно към „цивилизацията“.
Откатерването с тежък багаж на горния пад на Пръскалото ми се видя рисковано поради наличието на един почти отвесен праг. Пробвах да спусна раницата си предварително, но тя се претърколи и се строполи от 25-30 м. право във вира отдолу. В следствие на това освен че подгизна и едва успях да я издърпам извън реката, но и намиращият се вътре Kindle беше станал буквално на сол. Рисковете на професията.
Явно релефът и природните дадености на Национален парк „Централен Балкан“ са подходящи за образуването на водопади. Карловското пръскало е още един от тях. Разположен е в подножието на връх Равнец на само 10 мин. от хижа Васил Левски. Водопадът е висок около 30 м. и при пълноводие представлява красива гледка.
Това определено не е водопад, трудно би могло да мине дори за водоскок, при маловодие вероятно въобще не изглежда така. Грабна ме обаче как водата се изливаше в три напълно равномерни струи като при изкуствено създаден шадраван. Нареках го Трите чешми. Отново се намира на територията на Национален парк „Централен Балкан“ край самата пътека към хижа Рай.
Kъпинoвcĸият вoдoпaд има само 6-7 м. воден пад, но за сметка на това вирът под него е дълбок още толкова. Haмиpa ce в Източна Стара планина в нeпocpeдcтвeнa близocт дo Kъпинoвcĸия мaнacтиp „Cв. Hиĸoлa Чyдoтвopeц“ край Beлиĸo Tъpнoвo. Мястото е достъпно с автомобил и е подходящо за плаж и пикник, има и изграден къмпинг.
Досега видяхте малки и големи водопади из различни части на Стара планина. Успя да се промъкне единствено Рилска Скакавица. Това не значи, че по другите наши планини водопади няма. Както започнах още в началото, това е само една малка извадка от нашето водно богатство. И за да не бъде Родопа, най-обширната планина в България, напълно пренебрегната, завършвам статията с Фотинския водопад. Намира се в северозападните Родопи на около час пеша от село Фотино и се състои от 3 пада, като най-високият е около 16 м.
Към част 5: “Крепости в България“