На изток – в нощ, на запад – в ден – част 15: Диво къмпингуване
Това е историята на 5-месечното ми пътешествие из Турция, Грузия, Република Абхазия, Азербайджан, Армения, Нагорни Карабах и Иран. В тази част ще разкажа за някои от по-интересните места, където съм правил диво къмпингуване.
Към част 14: “16 особености на Иран“
Струва ми се подобаващо в разказа си да добавя част, посветена специално на аспекта диво къмпингуване. В рамките на 5 месеца едно оранжево парче найлон, ограждащо площ от 2 кв.м., въплъщаваше представата ми за дом. В него изминаха над 2/3 от тези 140 нощи. Предоставяше ми защита от дъжд, вятър и студ, осигуряваше ми уединение. Служи ми вярно в жегата на Персийския залив и на ледник на 4300 м. на вр. Казбек. Е, имаше си и недостатъци – шумоизолацията хич я нямаше, а чувството за сигурност беше по-скоро илюзорно. Но въпреки това, както е казал великият Меснер, то ми даде „свободата да бъда там, където искам“. Ще се убедите, че моето въображение е доста развинтено.
Рядко в края на деня човек може да намери място, което да е едновременно равно, закътано и чисто. Това конкретно не просто отговаряше на всички условия, но палатката беше скрита толкова добре, че самият аз имах проблеми с намирането й.
(Древен Ксантос, Турция)
Понякога проблемът беше хигиенно-естетически – да намериш място, което да не е тотално осрано от местните кози. Едва ли е случайно, че близкото село носеше името Козаач. Тревопасните се разхождаха из изоставените къщи като в антиутопия на Оруел, очаквах от някъде да изскочи прасето Наполеон.
(Козаач, Турция)
Друг път всичко опира до пространствено-времевия континуум – слънцето се спуска бавно към хоризонта, а на теб ти се иска да приключиш вече този дълъг ден на ходене, но продължаваш да се провираш през обраслата пътека, защото сред околния трънак просто няма два чисти метра. Късметът ти обаче сработва, дори получаваш бонус – панорамна гледка.
(Ликийският път между Акбел и Деликкемер, Турция )
Предимството да вървиш по популярен маршрут е, че понякога е помислено за такива като теб и можеш да се възползваш от създадените дребни удобства.
(Гелидония, Турция)
В градски условия се налага сам да се нагласяш към околната среда, пък била тя и детска градина.
(Капаклъ, Турция)
Край руините на Древен Фаселис изкарахме една от най-приятните си нощи за целия Ликийски път – разположихме дома си върху килим от меки борови иглички, а за приспивна песен ни служеше шумът от плискащите се на 100-тина м. от нас средиземноморски вълни.
(Древен Фаселис, Турция)
В азербайджански Кавказ оранжевият ми найлон можеше да се похвали с гледка към най-високата точка на страната – връх Базардюзю (4740 м.). Краткият ми престой в Азербайджан беше белязан от две нощни случки – една добра и една лоша. Докато къмпингувах край селцето Лахъдж, двама младежи хвърлиха голям камък по палатката ми и избягаха. Край Киш пък ми дойдоха на проверка двама млади войника. Единият попита на добър английски:
- Сър, може ли да го видя?
- Кое? Паспорта ми ли? – не разбирах аз.
- Не, сър, домът ви.
(Лаза, Азербайджан)
Грузинците са особено горди със своето черноморско крайбрежие – дълги чакълести плажове. Липсата на пясък определено се усещаше, но извън Батуми те бяха толкова безлюдни, че често ги имах само за себе си.
(Гонио, Грузия)
Абхазските не ги превъзхождаха с нищо, но тях се налагаше да ги деля с цели тълпи от руски туристи, предпочели ги пред собствения Сочи, където цените на всичко са 3-4 пъти по-високи.
(Новий Афон, Абхазия)
Палаткуването върху трева е къде-къде по-добро отколкото на камънака, но когато въпросната трева е толкова висока, че почти скрива дома ти, хубаво е вечерта добре да затвориш ципа, защото не е ясно какво ще си гушнал на сутринта.
(Гурджаани, Грузия)
Спането върху ледник леко ме притесняваше, но лятната ми палатка се справи учудващо добре в тези условия на 4300 м., дори не изпитах студ. Е, бурният вятър на следващия ден скърши една от рейките като клечка за зъби, но с тел и тиксо всичко се поправя.
(вр. Казбек, Грузия)
Къмпингуването сред природата винаги е за предпочитане – хем по-красиво, хем по-спокойно, най-много да те навести някое теле или да те заговори някой овчар.
(Сванети, Грузия)
Случва се обаче човек да замръкне и в град, тогава просто трябва да намерите по-закътан парк. Ако се намирате в крайморски курорт, гледайте той да не е точно между две заведения, дънещи музика до малките часове на нощта, защото, както вече казах, шумоизолацията не е сред силните страни на една палатка. Тапите за уши помагат.
(Кобулети, Грузия)
Едва ли бихте могли да направите по-сигурно диво къмпингуване от това в централен градски парк, точно пред полицейския участък. Разбира се, за целта трябва предварително да сте получили разрешение от местните служители на реда.
(Мартвили, Грузия)
Така приключва тази част, която обхвана някои от по-интересните ми нощувки из Турция, Грузия, Абхазия и Азербайджан. В продължението ще замръкнете в манастир, джамия, детска площадка и други странни места из Армения, Нагорни Карабах и Иран.
Към част 16: „Диво къмпингуване 2“