Участие в календара “Докосни с добро”

Свиквал съм аз да държа фотоапарата, но понякога дори и на мен ми се случва да застана от другата страна на обектива. Забавно е, замислям се за кариера на модел 🙂

Календарът “Докосни с добро” заслужава да бъде подкрепен,  защото има истории, които трябва да бъдат разказани. Може да прочетете моята малко по-надолу. Ако ви допадне и искате да научите и останалите единадесет, може да си го поръчате от създателката му тук: “Докосни с добро“.

“Реших да се възползвам от нетипично хубавото ноемврийско време и да посъбера слънце из Баташката планина. Разходката обаче се проточи и се стъмни преди да сляза на междуселския път. Трафик нямаше. Падна гъста мъгла и стана студено. Сложих си качулката и закрачих. Бях изминал няколко километра, когато се появи първата кола в моята посока. Шофьорът беше от Нова махала и ме вози само 4-5 км. Ситуацията се повтори. И после пак, и пак, докато си стигнах до вкъщи.

Има надежда за тази държава, щом вече по тъмно 4 различни коли спряха и взеха на авто-стоп „талибан като мен“ (цитирам коментар на майка ми по повод на лицевото ми окосмяване).”