Техниката на сърфиста – част 3: Живот по Амазонка

“Техниката на сърфиста” е разказ за 5-месечната ми обиколката ми из Южна Америка –
Аржентина, Уругвай, Перу, Боливия, Еквадор и Колумбия. В тази част ще разкажа за пътуването по Амазонка

Към „Част 2: През Кордилерите“

През последния месец бях изкарал 20 дни из планините на Боливия и Перу и физическите ми сили и желанието ми да страдам съвсем се бяха изчерпили. Интересът ми към Южна Америка обаче не се изчерпваше с Андите. Привличаха ме всякакви други природни забележителности, археологически разкопки и градове с красива архитектура. За мой късмет Новия свят изобилства от такива.

Учените се чудят кой и защо е направил линиите в пустинята Наска, докато аз недоумявах защо някой въобще бе избрал да живее там. Макар и включени в Списъка на ЮНЕСКО, да дам 100 USD за 30-минутен полет над тях не ми се струваше оправдано. Вместо това изкачих най-високата позната пясъчна дюна в света – Серо Бланко (2078 м.) – странна планина от бял пясък насред каменно море.

Допълних изживяването с нощувка в намиращия се край Ика оазис Уакачина, заобиколен от прекрасна пясъчна пустиня.

Почти два месеца след началото на моето пътешествие най-накрая “свързах” двата океана, посещавайки отстоящите край бреговете на Паракас Ислас Байестас, определяни като „Бедняшките Галапагос“. Доста пресилено твърдение (без да съм виждал оригинала). Все пак тези лишени от растителност каменни чукари, гъсто населени с гнездящи птици, включително половин дузина пингвини, бяха приятна двучасова разходка с лодка.

Два пъти бях минавал през покрайнините на Лима. Те обаче ме ужасяваха до такава степен, че ограничавах престоя си само до смяна на автобусите. Мнението ми за перуанската столица значително се промени след разходка из симпатичния й колониален център.

Освен красива архитектура и големи паркове с прелитащи из тях канарчета, градът предлагаше и доста обекти за археологически ентусиасти като мен. Сред тях изпъкваше Уака Пукяна – стъпаловидна кирпичена пирамида и комплекс, изградени от културата Лима около 400 сл.Хр.

Мислех, че само в България се правят такива „реставрации“, но и перуанците си имаха чисто нови „антични“ обекти. Като например стъпаловидната кирпичена пирамида Уака Уаямарка, изградена първоначално от културата Маранга около 500 сл.Хр.

След 24-часов автобусен преход от Лима се озовах в Пукалпа, където пътят буквално свърши. Беше време за друг вид приключение. Следваха повече от 2500 км. с товарни лодки по могъщата Амазонка в опит да пресека в Еквадор.

Домът ми за следващата седмица беше сериозно пренаселен – повече от 200 пасажера на една палуба. Понятието „лично пространство“ – напълно лишена от съдържание. Бих си опънал палатката, но нямаше къде. Вместо това трябваше да внимавам да не стъпя на главата на спящия под хамака ми човек.

Не мога да се сетя за по-добро описание на виещия се лениво през земята на амазонките воден гигант от написаното от Норман МакЛийн: “Накрая всички неща се сливат в едно и през него потича река”.

Бях си представял басейна на най-пълноводната река на планената (Амазонка) безлюден и див. Оказа се истински речен път, свързващ многобройни разпръстнати градчета, селца и общности. Те я възприемаха като … кофа за боклук, която лесно ги отървава от всичките им отпадъци.

Половин милион хора на едно място в средата на Амазонската джунгла – екологична катастрофа или по-точно: Икитос – най-големият град в света без сухопътна връзка. А беше и доста грозноват – безлични сгради от сив бетон, което важеше дори за традиционно красивия в перуанските градове централен площад – Пласа де Армас, „украсен“ в случая от абсурдната Каса де Фиеро – къща от желязо, проектирана и произведена от Густав Айфел.

Кварталът около пристанището беше потресаващ, а множеството бездомни кучета ужасно болни. Бях убеден, че, ако ме ухапят, ще умра в страшни мъки.

П.С. Наложи се да живея в него 4 дни, очаквайки транспорт до Пантоха.

Част от времето запълних с разходка до фермата за пеперуди Пилпинтуаси, където ентусиазираният гид-доброволец ме засипа с интересна информация. Имах спомени от училище, че при метаморфоза тялото на гъсеницата се втечнява, преди да се образува това на пеперудата. Изуми ме обаче фактът, че при някои видове главата остава извън пашкула и в последствие „окапва“.

Освен като размножителен център за амазонски пеперуди фермата функционираше и като сиропиталище за спасени от бракониери животни. То можеше да се похвали с няколко вида маймуни (включително Джуджевидни мармозетки – най-малките маймунки на света), два вида ленивци, тапир, оцелот, ягуар и множество птици.

Последва едноседмично плаване в доста по-малка и по-мизерна лодка. В нея водата за готвене се черпеше директно от Амазонка, при това само на няколко метра от отходната тръба на тоалетната. Добър апетит!

В граничното еквадорско градче Нуево Рокафуерте направих няколкочасова разходка по суша из обкръжаващата го джунгла. От Кока и асфалтовото шосе ме деляха само 10 часа с моторно кану.

Към “Част 4: В Средната земя”