На изток – в нощ, на запад – в ден – част 11: Иван в Иран

Това е историята на 5-месечното ми пътешествие из Турция, Грузия, Република Абхазия, Азербайджан, Армения, Нагорни Карабах и Иран (Древна Персия).

Към част 10: „Джони в Средния Изток“

Първите 10 дни в Древна Персия изминаха бързо и неусетно. Страната обаче беше толкова богата на културно-исторически и археологически забележителности, че вместо да забавя ритъма, аз все повече го ускорявах.

Арг-е Бам датираше от VI век пр. Хр., беше смятан за най-голямата кирпичена постройка в света и беше включен в Списъка на световното културно наследство. През декември 2003 г. силно земетресение унищожава над 80% от обекта, а последвалият процес на реставрация продължаваше и в наши дни, като почти всичко освен главната цитадела беше все още в руини.

Из Арг-е Бам ме разходи Али, бивш екскурзовод и настоящ учител по английски, който само преди месец-две беше открил собствено частно училище, защото на жена му Фатима й било омръзнало да бездейства вкъщи. Групите му бяха полово разделени, като преобладаваха момичетата. Децата бяха срамежливи, не бяха свикнали да общуват с мъже, камо ли чужденци, но се зарадваха да обменят няколко думи с мен и да видят смисъл от усилията, които полагаха.

Намиращият се сравнително близо Арг-е Райен беше изключително запазен. Обектът се беше измъкнал почти невредим от опустошителното земетресение и се беше превърнал в по-посещаваната атракция в региона.

Хусейн беше сред най-консервативните иранци, с които се запознах. Взе ме на стоп в камиона си за 20 км. и ме покани да отседна в дома му за през нощта. Насред полупустинята в малка бетонна къща с неизмазани стени и лишена от всякакви мебели живееше втората му жена с трите си деца (първата се намираше в близкия град). Когато стана време за лягане, семейството остави на мое разположение единствената си стая и изкара нощта на одеяло в прахоляка пред прага.

Португалският замък на остров Хормуз беше най-голямата останала колониална постройка в Древна Персия и една от най-големите такива в района на Персийския залив. Самият остров беше гол, безлесен и брутално нагрят от жаркото слънце. Поради голямата влажност дори нощите не носеха особено облекчение, а на сутринта палатката и чаршафът ми лепнеха от пот.

Кешм беше най-големият остров в Персийския залив и можеше да се похвали с най-дългата солна пещера в света. Достигането до нея на авто-стоп в убийствената жега си беше истинско приключение и включваше возене в половин дузина коли, в едно такси, както и на покрива на цистерна за вода. Този ден изпих 6 л. течности, но така и не усетих повик да отида до тоалетна.

Беше интересно да сравня мангровата гора от Близкия Изток с тази, която бях видял в Южна Америка. Разликата беше съществена. Растителността в защитената местност Хара беше представена от храсти и ниски дръвчета, които нямаха нищо общо с еквадорските гиганти.

В Джахром изкарах поредната си любопитна нощ – в двора на местната пожарна команда. Дежурните ми предоставиха на разположение банята си, като младият Али дори настоя:

• Смятам, че тялото ти има нужда от душ, не е толкова чисто. Смятам, че дрехите ти задължително трябва да бъдат изпрани.

После ме нагостиха с вечеря, докато гледахме световната квалификация между Иран и Катар. На препълнения 100-хиляден стадион в Техеран домакините спечелиха с 2 гола в добавеното време.

Дворецът Ардашир датираше от III-IV в. и представляваше голяма сграда с огромни куполи, някои от които запазени. Пред нея пък се беше образувало малко езерце от съществуващия още от тогава извор.

За Калех-е Доктар не се плащаше входна такса, вероятно поради големия брой стъпала за достигането му. Наподобяваше предходния дворец, но беше по-стар – първият купол в иранската архитектура. Освен това се намираше на върха на хребет с чудни гледки. Ако бях посетил първо този археологически обект, определено щях да пропусна другия.

В самия център на Шираз се извисяваше една от емблемите на града – Арг-е Карим Хан-е Занд. Отвън той впечатляваше с непристъпната си стена и четирите си масивни защитни кули, но вътрешният двор беше просто празно пространство. Почивах си на пейка отпред, когато ме заговори един местен. Разпита ме подробно за националността, възрастта и професията ми и ме шокира с въпроса:

• Ти гей ли си?
• Не – отвърнах аз.
• Защо?

От кога човек трябва да обяснява защо не е гей?!

В мавзолея Арамгах-е Шах-е Черах се намираха гробниците на двама от братята на Имам Али Реза и се смяташе за третото най-свято място в Иран след Машхад и Ком. Чужденците вътре влизаха само с водач, но пък можеха да снимат, а внасянето на фотоапарат беше забранено за местните. Обичам специалното отношение, особено когато е безплатно.

Екскурзоводът ни Сина беше 24-годишен особняк – студент по ветеринарство, доброволец в мавзолея, единствените му напускания на страната бяха до Саудитска Арабия за хадж в Мека и до Ирак за поклонение в Кербала и Наджаф. С други думи – изключително религиозно насочен. В същото време си мечтаеше да стане бекпекър и да обиколи света. Определено ме изненада, когато предложи на мен, германеца Щефан и швейцареца Лукас да отседнем в дома му.

Джамията Масджед-е Насир ал Молк се отличаваше с красиви цветни прозорци, през които влизаше интересна светлина. Доколкото прочетох, ефектът бил значително по-добър през зимата, защото слънцето тогава пада по-ниско.

Персеполис беше най-големият, най-запазен, най-внушителен и най-посещаван исторически обект в Иран. От множеството огромни палати, приемни зали и прочее бяха останали главно основите и тук-там по някоя сглобена колона, но пък всички те бяха богато запълнени с барелефи, представящи върховния бог Ахурамазда, владетелите Кир и Ксеркс, процесия от чуждестранни делегати, носещи подаръци, гигантски бикове, лъвове и т.н.

Близкият Накш-е Рустам се състоеше от изсечените в скала гробници на великите владетели на Древна Персия – Дарий I, Дарий II, Ксеркс и Артаксеркс I. Още от входа на Пасаргадае пък, включен в Списъка на ЮНЕСКО, се отиваше директно при гробницата на Кир Велики, впечатляваща с размерите си и със своята простота – голям каменен куб върху още по-голяма такава основа. Имаше и няколко постройки с внушителни имена като „Личният палат на Кир“, „Затворът на Соломон“, … но сглобените тук-там части от колони или стени въобще не оправдаваха тези очаквания.

С това приключи и този етап от обиколката ми на Древна Персия. Тепърва обаче ми предстоеше да посетя най-красивите градове в страната – Исфахан и Язд, – както и още една камара обекти от Световното културно наследство.

Кратко видео с кадри от обиколката ми на Иран:

Към част 12: „Половината свят“