Дестинация “Силистра” – 8 причини да посетите региона

За мнозина Силистра е непозната част от територията на България. Това се дължи както на отдалечеността ѝ спрямо столицата, така и на липсата на магистрала в тази посока. Районът обаче е обитаван от хилядолетия, които са оставили своя отпечатък и картата със забележителности е доста пъстра. В статията ще откриете 8 причини защо си струва да го посетите.

1. Архитектурно–археологическия резерват „Дуросторум – Дръстър – Силистра”

Непосилна задача е да се предаде с няколко думи хилядолетната история на Силистра, която започва с траките през V хил. пр. Хр. През 15 г. градът влиза в рамките на Римската империя като Дуросторум. Какъв ли обрат щеше настъпи в световната история, ако не беше роденият тук римски генерал Флавий Аеций – „Спасителят на Рим“, който през 451 г. спира Атила в битката при Каталаунските поля. През VI в. на сцената се появяват славянските племена, които му дават името Дръстър, а по-късно е включен от кан Аспарух в пределите на българската държава. Объркахте ли се вече? Става по-сложно. След превземането му от византийците през 972 г., градът за кратко е наричан Теодорупол. Между 1070 г. и 1091 г. дори е столица на самостоятелна държава – владее го печенежкият вожд Татуш, който отрича властта на Константинопол. Настоящето и последно засега име Силистра е дадено от османците.

Днес следите от древното минало на града са включени в архитектурно–археологически резерват „Дуросторум – Дръстър – Силистра”, като най-интересната част се намира в Крайдунавския парк. Надвечер мястото е чудесно за вглъбена разходка – меките лъчи на залязващото слънце обливат с течно злато свидетелствата на миналото величие на България, а в съзнанието ми изниква спомен за онзи надпис от колоната на кан Омуртаг: „Нека роденият по-късно, като гледа тези руини, да си спомня за оногова, който ги е направил.“

2. Крепост Меджиди табия

Крепостта Меджиди табия се намира на хълм над Силистра и е въплъщение на „германското качество“ – строена е по планове на немския военен инженер Хелмут фон Молтке между 1841 г. и 1853 г. и е най-запазеното укрепление от отбранителната система на Османската империя по нашите земи. Любителите на крепости ще останат доволни.

Името на форта не било избрано случайно – султан Абдул Меджид го посетил по време на изграждането му. Той има формата на шестоъгълник с височина до 8 м. и изиграва важна роля през Кримската война, когато издържа едномесечна руска обсада, както и при Руско-турската война. Сега е част от „100 национални туристически обекта“, но през делничен ден вероятността да го имате само за себе си е голяма.

3. Тракийски скални светилища по руслото на река Табан

Река Табан пресъхва към края на XVIII в., но дотогава коритото ѝ вече се е било врязло дълбоко в плодородните черноземи на Добруджа, образувайки живописен каньон с множество пещери и скални формирования. Около XII – V в. пр.Хр. тук се заселва тракийското племе гети и включва тези интересни природни образувания в своята митология. Според археолозите петте открити по река Табан светилища не са свързани с култа към Слънцето, тъй като те не са огрявани директно от слънчевите лъчи, а липсват и изсечени в скалите слънчеви дискове. Поради спецификата на свещените обекти – скални храмове, олтари и подземни галерии – се смята, че тук се е почитал гетският полумитичен лечител, законодател, жрец, цар и бог Залмоксис. Това кара някои да нарекат сухоречието на р. Табан „Свещената долината на Залмоксис“.

Баджалията е централният храм на Тракийският скален култов център по сухоречието на река Табан. Оформен е в голяма естествена пещера, до която се стига по изсечен в скалата тунел, който някога се затварял с дървена порта. Мястото предлага животворно убежище  от сипещото огън и жупел августовско слънце и ме изкушава да поостана. Аз обаче не мога да се отърся от мисълта, че гетите са извършвали човешки жертвоприношения, а според учените култът към Залмоксис е жив и до днес и се изразява в практикуваните в региона кукерските фестивали.

• Тракийско скално светилище край с. Войново

Светилището е възникнало около VI в. пр. Хр. и е изоставено през IV в., когато в района започва да се налага християнството. Kултовите практики са се извършвали в труднодостъпна пещера и скален навес, до които днес се стига по метална стълба.

Баджалията и светилището край с. Войново са лесно достъпни, до тях водят хубави черни пътища, има изградени места за отдих с дървени маси и пейки, забелязват се дори няколко ръждясали информационни табели. Опитът за достигане до останалите три светилища се препоръчва само на хора със здрави обувки, дълги крачоли и ръкави, поносимост към ухапвания от комари, чувство за ориентация и не на последно място – желание да страдат.

4. Скални манастири по поречието на Суха река

Допреди стотина години Суха река е имала постоянно течение, но поради изсичане на околните гори е пресъхнала в средната и в долната си част. Колонията от скални монашески обители по нейното сухоречие включва 7 манастира и се простира в протежение на около 40 км., като най-южната ѝ точка е при село Хитово, а най-северната – при с. Голеш. Учените датират скалните манастири по Суха река от късната античност и ги определят като едни от най-старите в Европа. Предполага се, че монасите са дошли от Изток в следствие на персийските нашествия в Сирия и Палестина през V-VІ в. За център на монашеския живот по Суха река се приема Гяур евлери, считан за най-големия ранновизантийски скален манастир в България. Да се стигне до него в разгара на жарко и дъждовно лято не е лесна работа – растителността е като наторявана с изкуствени торове и достига голиатски размери, копривата жари ушите, а магарешките бодили дерат и се оплитат в косата.

• Шан кая

Единственият лесно достъпен от скалните манастири по руслото на Суха река е Шан кая. Намира се над язовир Оногур и до него води хубав черен път от едноименното село. Манастирът е изсечен в отвесна скала и представлява галерия с дължина 64 м., свързваща няколко помещения с ниши и прозорци.

• Сандъклар Маара

Скалният манастир „Сандъклар маара“ е най-интересният в групата комплекси по Сухоречието. Изграден е на три етажа в два скачени шахтови отвора. Самото изкачване между етажите по паянтовите дървени стълби е в състояние да накара адреналинът в тялото да забушува, а сърцето да запрепуска като след 200 м. спринт. От последния му етаж обаче се разкрива гледка като от истински „мезонет“, възнаграждаваща усилията на всички, добрали се до тук.

5. Крепост Палматис

Разкопките на късноантична и средновековна крепост Палматис, разположена на високо плато край село Оногур, започват едва преди няколко години. Археолозите с изненада откриват най-голямата разннохристиянска базилика у нас – строена е преди 1500 г. по времето на император Юстиниан Велики. Богатата украса на храма с изящно оформени капители вероятно е правена в Мала Азия – доказателство, че в днешните български земи е функционирал важен епископски център, развиващ мащабна мисионерска и богослужебна дейност извън столицата Константинопол. Учените с ентусиазъм обясняват, че в основната част на храма е открит единственият в България синтрон (мястото, където е стоял тронът на епископа и където са се провеждали епископските заседания и събори).

За непрофесионалистите това не значи много – разкопките са в начален етап, реставрация не е правена. От земята се подават основи, високи една педя, наоколо са разхвърляни фрагменти от колони. Мястото все още е само за ентусиасти на тема история. Нужно е въображение, за да видиш не това, което виждаш, а това, което е било, за да си представиш животът, който в кипял тук. Но ако се случи да няма други хора наоколо, а слънцето да клони към залез и силуетът да хвърля дълга сянка по запазената настилка на хилядолетната улица, наведеш се и прокараш пръсти по издълбани в парче счупена колона инициали, току-виж от някъде се разнесъл мирис на тамян, а до ухото достигне потропването на гладиус в скутум и ритмичната стъпка на легионер.

6. Биосферен резерват Сребърна

Биосферен резерват Сребърна е разположен на 16 км. западно от Силистра, има площ от около 900 хектара и обхваща езеро Сребърна и териториите около него. Мястото е обявено за резерват през 1948 г., а през 1983 г. влиза в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Сребърна е влажна зона с международно значение и се намира на Виа Понтика – главното миграционно трасе на прелетните птици между Африка и Европа. Неслучайно тук гнездят 221 вида птици, все пак дори и трансконтиненталните пътешественици имат нужда от почивка и спокойно място за отдих.

7. Вятърна мелница край с. Белинци (не е в Силистра, но е по път)

Североизточна България винаги е била ветровито място – и в буквалния, и в преносния смисъл, и в миналото над 50 мелници улавяли поривите на силните западни ветрове. В наши дни обаче вятърната мелница до село Белинци е в ролята на „Последния мохикан“ – тя е единствената действаща вятърна мелница в този край на страната и през 1987 г. е обявена за Национален паметник на културата. Въпреки своите 150 години в нея все още може да се види смилане на зърнени култури с два хромела. От изправеният дървен гигант се процежда дъх на старост, пренасящ те в една отдавна отминала епоха, когато по земята са крачели великани. Понеже се добрах до тук след дълго каране с верния си велосипед, асоциацията с Дон Кихот и неговия кон Росинант бе неизбежна.

8. Река Дунав

Дунав – най-дългата река в България и втора по дължина в Европа – си е атракция сама по себе си. Наблюдавам как разлялата се на стотици метри водна шир бавно, дори летаргично носи водите си към Черно море. Пропътували са вече почти 2500 км. и сякаш знаят, че няма нужда от бързане – срещата е съвсем близо. Мислите ми сами се насочват към написаното от Норман МакЛийн: „Накрая всички неща се сливат в едно и през него потича река”.

_______________________________________________________________________________________________________________________

Направих тази тридневна обиколка из силистренския край по покана на хотел Дръстър, Силистра – единственият 5-звезден хотел на река Дунав в България. Ако освен приключения и разглеждане на забележителности обичате и лукса – това е вашето място. Хотелът е кацнал на самият бряг на реката, а наблюдаване на залеза от терасата на ресторанта му и вечеря от прясно уловена риба с чаша охладено местно бяло вино е очаквано добра комбинация.