Планините на България част 24: Вр. Огреяк, Влахина планина / Mt. Ogreyak, Vlahina Mountain

Изкачване на вр. Огреяк (1924 м.), Влахина планина, част от поредицата “Планините на България”

Към част 23: „Вр. Китка, Завалска планина“

Влахина планина спада към Осоговско-Беласишката планинска група и по билото й минава част от  граничната бразда между България и Република Македония. Влахина е най-високата планина без двухилядници у нас, което я нарежда на девето място веднага след Беласица.

Дърводобивът в планината е силно развит и до билото й водят няколко горски пътя, като има вариант най-високият й връх – вр. Огреяк (1924 м.) – да се комбинира с изкачване и на Ильов връх, първенец на съседната Малешевска планина. Туризмът във Влахина планина обаче не е особено развит и не разчитайте на маркировка.

Самите ние изкачихме вр. Огреяк два пъти в рамките на два дни, като минахме по общо 4 различни маршрута. Най-много ми допаднаха двете голи, частично скалисти източни ребра.

Любопитното тук е, че най-високата точка на Влахина планина е при гранична пирамида 55, но триангулачната точка и върховата пирамида са изградени малко по-ниско от нея. Все пак и от двете места се откриваше страхотна панорама към Осогово, Беласица, неизвестни на мен македонски планини и все още снежните склонове на Рила и Пирин. Задръстилите небосклона тежки облаци допринасяха за драматичността на кадрите.

Намиращите се край с. Брестово Коматински скали са един изключително интересен скален феномен и заслужават да им бъде отделено повече време. Представляват мащабно образование с формата на венец и с височина на места до 100 м. Една от скалите е наречена „Слонът“ поради ясноразпознаваемата прилика с въпросното животно.

Приятно гледане!

An accent of Mt. Ogreyak (1924 m.), Vlahina Mountain, Bulgaria, part of Mountains of Bulgaria series.

Към част 25: „Вр. Ильов връх, Малешевска планина“