Планините на България част 40: Вр. Голям Перелик, Родопите / Mt. Golyam Perelik, Rhodope Mountains

Изкачване на вр. Голям Перелик (2191 м.), Родопите, част от поредицата “Планините на България”

Към част 39: „вр. Богдан, Средна гора“

Родопите (наричана също Родопа) е планина от Рило-Родопския масив и заема части от Южна България и Северна Гърция. Територията ѝ от около 18 000 км² се равнява на почти една шеста от площта на България, като средната надморска височина е 785 м. По време на османското владичество е носела името Доспатски планини, а през Средновековието – Славееви гори, но името „Родопа“ е с тракийски произход и се открива за пръв път още през V век пр. Хр. в творбите на Херодот. Етимологията му е обвита в легенда – Хемус и Родопа били брат и сестра, които се влюбили един в друг. Той започнал да я нарича Хера, а тя него – Зевс. Боговете се разгневили на това своеволие и ги превърнали в планини.

И все пак Родопа не е планина. Тя е цяла вселена и в нея всеки намира това, което търси.

Падате си по пешеходните преходи? Родопа е точното място – има възможност както за леки еднодневни, така и за по-сериозни многодневни трекове, които ще ви преведат през панорамни двухилядници, могъщи борови гори, причудливи пещери и природни феномени, сгушени селца и поляни, ширнали се като в Графството в Средната земя.

Обичате да карате каяк? Родопа е точното място – тук се намират едни от най-големите язовири в България, особено популярен е Голям Беглик.

Вашата страст са ските или сноубордът? Родопа е точното място – макар и не толкова висока като Рила и Пирин, тя се намира на пътя на влажните средиземноморски маси и получава солидно количество снеговалежи, като в последните години ски сезонът е по-дълъг, отколкото в Банско. Не случайно някои от върховете носят имена като Баташки снежник, Широколъшки снежник, …

Запалени сте по вело-туризма? Родопа е точното място – асфалт с добро покритие, слаб трафик и не много натоварващ релеф.

Захласвате се по калдъръмени улички и автентични старинни постройки? Родопа е точното място – Долен, Ковачевица и Широка лъка са три от седемнадесетте архитектурни резервата в България.

Залитате по мистика и древни загадки? Родопа е точното място – почти всеки връх и скалиста чука са били сакрализирани от древните траки и съответно нашарен с пазители, скални ниши и ритуални изсичания, които и до днес будят спорове и горещи дискусии.

В това видео ще видите кадри от изкачването на първенеца на Родопите – вр. Голям Перелик (2191 м.), с който планината се нарежда на седмо място по височина у нас. На него обаче има действаща военна база и заедно с вр. Тичак и вр. Вишеград сформират тройката на недостъпните за простосмъртни първенци. Ще трябва да се задоволите със селфи пред ограда с табела „Влизането строго забранено“.

Изкачването би могло да бъде доста прозаично – до горе се стигне по хубав черен път, подходящ и за леки автомобили. Освен това вече го бях качвал в една късна есен преди няколко години, когато тръгнах пеш от хижа Смолянски езера с идеята да нощувам на хижа Перелик. Късият ден, дълбокият сняг и затворената хижа значително усложниха ситуацията, а от вървене до среднощ ме спаси колата на двама сноуборд фри райдъра.

Този път бяхме с бебе и възнамерявахме да го даваме по-полека. Потеглихме в 10:30 ч. от хижа Перелик и почти веднага спряхме за бране първо на червени боровинки, а после и на черни. На полянката под вр. Голям Перелик направихме дълга обедна почивка, след което се снимахме пред оградата. Тогава аз предложих да се разходим и до вр. Широколъшки снежник (2188 м.). Наричан още вр. Карлък, а на някои места и вр. Орфей, той е втори по височина в Родопа и реално представлява най-високата свободно достъпна точка в нея. Като при истински първенец, на него има триангулачна точка и върхова пирамида, а панорамата превъзхожда всички други върхове в региона.

Е, в крайна сметка и сега нещата не се случиха, както ги мислехме. Забравих да взема от квартирата предвидената ни за деня храна и трябваше да се задоволим с общо три моркова и шепа леблебия, а за Севар разполагахме единствено с едно авокадо. Да не говорим, че бая окъсняхме за часа му на лягане (все пак си бяха 21 км. с 1100 м. изкачване).

Приятно гледане!

Към част 41: „Вр. Милевец, Милевска планина“