Планините на България част 41: Вр. Милевец, Милевска планина / Mt. Milevets, Milevska Mountain

Изкачване на вр. Милевец (1733 м.), Милевска планина, част от поредицата “Планините на България”

Към част 40: „вр. Голям Перелик, Родопите“

Милевска планина е част от Милевско-Конявската планинска редица и е една от 22-те планини в историко-географска област Краище. Според някои учени тя се явява един вид продължение на Кървав камък, най-високата планина в този регион, тъй като не признават за самостоятелна намиращата се между тях Царичка планина.

По билото на Милевска планина минава част от държавната ни граница с Република Сърбия, което я прави една от 16-те наши погранични планини. Според официалната информация за посещението на всяка от тях се нуждаете от разрешението на Гранична полиция. Да си призная, никога не съм го искал и не съм имал проблеми, макар на място да са ме проверявали нееднократно. Това обаче не означава, че и вие трябва да постъпвате като мен 😉

Бродя из нашите планини вече доста години, но дълго време ме привличаха само тези над 2000 м. През пролетта на 2017 г. обаче за известно време се наложи с приятелката ми да се ограничим до разходки из по-ниски местности. Решихме да посетим една от планините в Краище (не помня коя), но хванахме грешна маршрутка и се оказахме в подножието на друга. Склоновете на Любаш бяха покрити с килим от пъстри цветя, ароматни билки и разцъфтели диви ягоди. Въздухът вибрираше от жуженето на пчели. Още в този ден (без)Краище ми легна на сърцето.

На следващия изкачихме друга планина в региона, после още една… Зароди се идеята за видео-поредица „Планините на България“. Можех да я „отметна“ сравнително бързо, но ми се щеше да опозная въпросните места, да поскитам из тях поне по един дълъг ден, по възможност да направя нещо като траверс. При това лятото се отдавах на други проекти, защото по-ниските планини са най-красиви през граничните сезони.

Снимка: Ивайло Атанасов

В началото на ноември 2018 г. ми беше останала само Милевска планината, но отлагах изкачването ѝ повече от 7 месеца, защото исках то да е специално. Държех да е пролет, дори се спрях конкретно на 18 май, денят на разходката ни до Любаш. После разбрах, че точно за този ден Трънското туристическо дружество организира съвместно масово изкачване на вр. Милевец (1733 м.) от българска и сръбска страна. Стотици хора на едно място за моя последен първенец! Обичам символиката, звездите ми го говореха, това беше моментът!

Греда! На въпросната дата се наложи да съм във … Видин. Абсурдно беше да чакам още година! Когато Ивайло ми писа, че има свободен ден, не се двоумих къде да отидем. Изкачихме първенецът на Милевска планината от село Долно Кобиле, а се спуснахме през селата Побит камък и Метохия, като в приказки и закачки изминахме 28 км. с 1350 м. положителна денивелация. 2 години и 22 дни след неговото начало, проектът ми “Планините на България” беше завършен. А какво по-специално има от дълга разходка с добър приятел?

Приятно гледане!

An accent of Mt. Milevets (1733 m.), Milevska Mountain, Bulgaria, part of Mountains of Bulgaria series.

Към част 42: „Вр. Гоцев връх, Славянка“