“Случайност? Едва ли!” – част 6

Разказ за петдневното ми вело приключение из малко познатата и мистична Сакар планина. В тази част посещавам тракийското светилище Палеокастро, множество долмени край село Хлябово и крепостта Кастра Рубра.

Върни се към Част 5

Прекалено съм уморен, за да заспя дълбоко, и нощта преминава в просъница. На сутринта обаче двата верни легионера отново са в строя готови за подвизи. Оставям ненужния багаж в стаята и се изнизвам с колелото.

Отправям се в посока Тополовград, но малко преди града свивам вляво към Палеокастро. Достигането му с колело се оказва поредното приключение, в което се набивам – обрасъл земен път, издрани лакти, многобройни тръни в ръцете. Самото тракийско светилище наподобява Мочукови камъни – състои се от издълбани в скалите слънчеви дискове, – но предлага значително по-добра панорама.

Не съм закусил, нямам храна за през деня, парите ми са почти свършили. Всичко налага отбивка през Тополовград, за която веднага искрено съжалявам – спускането е значително, а ще трябва да се връщам. Топлите банички с боза донякъде компенсират. Единственият банкомат в града обаче е на грешната банка. Но пък от магазин си купувам хляб, кашкавал и вафли. Хубаво е в живота да има баланс. Ян и Ин. Кеф и кофти.

Потеглям обратно. Изкачването по асфалт не било такава драма. Подминавам Сакарци и малко преди Хлябово хващам по черен път вляво. До излизането ми в същото село в късния следобед не виждам жив човек. Междувременно изминавам 40 км. по черни пътища и пътеки, през шубраци и трънаци, повече бутам, отколкото карам. Към списъка за деня добавям долмените Авджика, Славова кория, Стоева круша, Герена, Гайдаров долап, Средният рът, Клифтанова нива, Капаклийка, Жельов гьол, царския долмен Бялата трева и прото долмена Карауланска река, тракийския скален комплекс Каменна могила, две шарапани, една скална гробница и група от скални ниши, „Квачката с пиленцата“, „Ръката на Тангра“, …

Прибирам се в „Келтски клуб Армуда“ по мръкнало, гладен, потен, прашен, изцеден физически и отправям тъжен поглед към примамливата вода на басейна. Кога ли ще ми дойде акъла и ще мога по цял ден да бича айляци като нормалните хора? Надявам се никога!

• Какво успя да видиш днес? – пита ме Галя.

Започвам да изброявам, но тя отказва да повярва.

• Не е възможно да обиколиш толкова места за 1 ден! – изумява се тя, а после разказва една тъжна и често срещана истина – Преди време взеха Сакар на концесия уж за дивечовъдно стопанство, а изсякоха гората. Прокараха една камара черни пътища, за да изнесат материала, а после даже им приспаднаха от парите за концесията, защото били създали „държавна инфраструктура“. Мафия!

Стопанката приготвя порция пържени картофи и паниран кашкавал, а студената бира отмива отлаганията в прашасалото ми гърло и животът бързо отново придобива смисъл.

***

Поредното прекрасно лятно утро приканва към нови приключения.

Тръгнал съм без план и времево ограничение, но е време да се прибирам. Така усещам нещата, а когато пътешестваш сам, това единствено има значение.

Разбира се, за мен това означава навързване на възможно повече Points of interest, преди достигането до някоя гара. Пръв е един доста разрушен и непроучван кромлех край Хлябово. Следва неговата противоположност – най-известният многокамерен долмен в България – Нъчеви чаири. Природата не търпи прани пространства и вакуум – местната безпризорна кучка го е превърнала в свой дом. Започва надлъгване – тя ме дебне, за да ми прерови раницата, аз се опитвам да я финтирам и да я разкарам от кадъра си.

Поемам към Черепово. Поредният и последен за тази обиколка долмен се е сгушил уютно в гъст къпинак, като черепът на Йорик в ръката на Хамлет. След Нъчеви чаири само ентусиаст като мен въобще би си направил труда да го снима.

Решавам да спестя няколко километра и заменям лекотата на виещия се през полята почвен път с тежко каране през самите ожънати ниви. Да знаете „Велосипедистът в ръжта“ е тъпа идея за книга!

Добирам се някак до Кастра Рубра. Тази превзета за последно от Кан Крум римска крепост по пътя Виа Диагоналис изглежда изпаднала в забрава. Няма кой знае какво за разглеждане. Над земята стърчат малко основи от крепостни стени и туй то. Което е и хубаво и лошо. Вероятността да срещнете друг турист е минимална. Четох някъде, че има проект за възстановяване на крепостта по програма ФАР. Кой знае, може и да стане чудо, все пак близкото село носи библейското име Йерусалимово, а на извисяващия се над него хълм е изграден симпатичния нов параклис „Вход Господен в Йерусалим“.

Достигам „цивилизацията“ при Любимец. Улиците на града са задръстени от тирове с дини и пъпеши, а по тротоарите камари от карпузи и кауни си съперничат с купища от любеници и пипони. Върти се оживен алъш-вериш. Ако попитате някой от продавачите на тези плодове в София, откъде идва стоката му, неизменният отговор е: „Любимец“. И това донякъде ще бъде вярно, границата е много близо, … тройната.

Ремонтът на линията Септември-Свиленград не е подминал и Любимец. Релсите са сменени, пероните – нови, гарата – обновена, лъскава и … заключена. Залепен с тиксо лист информира: „Билети се купуват във влака“. Въплъщение на процеса за усвояване на пари от европроекти.

Имам още време до влака, затова отскачам до недалечно магазинче. Възрастната и доста пълна продавачка ме изненадва:

• Ти обикаляш с велосипед? Колко хубаво! Карането на колело е много полезно, аз до скоро карах по 30-40 минути след работа, но вече спрях, много е горещо.

Признавам си, това не го очаквах, но бързо намерих решение на проблема ѝ:

• Защо не пробваш сутрин, съмва се достатъчно рано?

По принцип не пия газирано безалкохолно, но през по-голямата част от тези 500 км. с почти 8000 м. положителна денивелация под безжалостното, сахарско слънце на Сакар си мечтаех за бутилка леденостудена Кока-Кола. Най-сетне си купих. Отвъртях капачката и се оказа, че печеля … значка. Случайност? Едва ли!

***

Хубаво каране се получи, добре е човек да си знае границите.

Сакар ме изненада приятно – безлюдни пътища, обезлюдени села, международни гранични полицаи, десетки хилядолетни монумента, 4 диви заека, 3 костенурки, една сърна, една змия и само една спукана гума.

Аромат на зреещи слънчогледи и ожънати ниви.

Кръв, пот и сълзи.