free web stats

Category Archives: На български

“Случайност? Едва ли!” – част 6


Разказ за петдневното ми вело приключение из малко познатата и мистична Сакар планина. В тази част посещавам тракийското светилище Палеокастро, множество долмени край село Хлябово и крепостта Кастра Рубра. Върни се към Част 5 Прекалено съм уморен, за да заспя дълбоко, и нощта преминава в просъница. На сутринта обаче двата верни легионера отново са в строя готови за подвизи. Оставям ненужния багаж в стаята и се изнизвам с колелото. Отправям се в посока Тополовград, но малко преди града свивам вляво към Палеокастро. Достигането му с колело се оказва поредното приключение, в което се набивам – обрасъл земен път, издрани лакти, […]

Палеокастро, Хлябово, Кастра Рубра

“Случайност? Едва ли!” – част 5


Разказ за петдневното ми вело приключение из малко познатата и мистична Сакар планина. В тази част посещавам скалните църкви край село Маточина  и село Михалич, крепостта Букелон, вр. Вишеград и тракийските долмени край село Сакарци. Върни се към Част 4 В 07:00 ч. утрото е свежо. Колоезденето можело да бъде и удоволствие, а не постоянно надлъгване с обезводняването и топлинния удар.             Последната част от 50-те км. до Маточина са буквално през ниви, къде с път, къде без. Дори GPS-ът не е особено ефективен, въпреки това след 3 ч. съм пред скалната църква. Нищо особено сама по себе си – […]

Маточина, Букелон, Михалич, вр. Вишеград

“Случайност? Едва ли!” – част 4


Разказ за петдневното ми вело приключение из малко познатата и мистична Сакар планина. В тази част посещавам долмените край село Голям Дервент и тракийското светилище Мочукови камъни. Върни се към Част 3 По навик се събуждам рано, но и днес не да мога да използвам сутрешния хлад, защото чакам да отвори Етнографския музей за поредния печат. Използвам времето да залепя спуканата гума. За пръв път ми е и полагам старание – там, накъдето съм се отправил, няма да мога да разчитам на гумаджийници.             Музеят може и да е интересен за някой западняк, но аз съм израснал на село и за […]

Голям Дервент, Мочукови камъни

“Случайност? Едва ли!” – част 3


Разказ за петдневното ми вело приключение из малко познатата и мистична Сакар планина. В тази част посещавам природен парк „Сините камъни“, Халката и крепостта Туида. Върни се към Част 2 Прекалено малко сън. Оставям дракона и част от багажа при Нико и излизам за уж бърза разходка до Халката. Чисто съвпадение, тази е скално образование в природен парк „Сините камъни“ и няма нищо общо с тракийското светилище край с. Глушник. Надявам се да се справя по-добре с намирането ѝ. Пресичам града, стигам до лифта и хващам пътечката по едно ребро. Слънцето все още е сънено и краченето в прохладния въздух […]

“Случайност? Едва ли!” – част 2


Разказ за петдневното ми вело приключение из малко познатата и мистична Сакар планина. В тази част посещавам древния град Кабиле и тракийските светилища Зайчи връх, Маркова трапеза и Халката край село Глушник. Върни се към Част 1 GPS-ът ми подсказва, че в Ямбол има крепост. Не съм чувал за такава, но отивам да я проверя. Оказва се, че в Ямбол е имало крепост. Съборили я, за да построят гимназия. Това, което с известни усилия успявам да намеря сега, е едва подаващ се над земята зид с дължина 5-6 м. Следваща спирка – древният град Кабиле. Връзвам колелото пред сградата на музея, плащам […]

(Кабиле, Чокоба, Маркова трапеза, Глушник)

“Случайност? Едва ли!” – част 1


Разказ за петдневното ми вело приключение из малко познатата и мистична Сакар планина. Въпреки притеснението от първото ми самостоятелно вело приключение, спах добре. Утрото е хладно, улиците безлюдни, а червеното като домат слънце тъкмо се показва над покривите. На гарата ме сюрпризират: Влакът за Ямбол е със задължителна регистрация и са останали свободни места само за първа класа. Мръщя се, но си плащам. Разликата в цената е почти двойна, а както е казал Стив Джобс: „Първа и втора класа в самолета кацат по едно и също време.“ Това важи и за влака. На перона се обръщам към събралите се кондуктори: […]

вело приключение из Сакар

За дребните неща


​​ Вчера имах рожден ден, а днес е ден за благодарност. Благодарен съм за многобройните пожелания, които направиха празника ми специален. Благодарен съм за роднините, които правят живота ми по-лесен, и за приятелите, които го правят по-интересен. Благодарен съм за съпругата, която прави дните ми по-приятни, и за сина, който ги прави по-дълги, като редовно ме буди преди изгрев. Благодарен съм за неспокойния дух, който поражда мечтите, и за лудостта, която ме кара да ги осъществявам. Благодаря за късия акъл и за дългите крака. Благодарен съм за адреналина и за ендорфина. Благодарен съм за  спомените и за способността да забравям. Благодарен съм […]

For the small things / За малките неща

“В края на деня” – част 3


  Върни се към Част 2 Емо Чолаков предрича дъждът най-сетне да ни настигне, затова ставаме рано. Утрото е мрачно и хладно. Идеално за каране. Край пътя кротко пасат крави. Танчето и Крум яхват драконите. Аз не бързам, нали съм ариенгард, а и първите километри са ни познати – спускане. Заинатил съм се с това Харман Кая и туй то. Едва потеглям и няколко говеда решават да си поразтъпчат задниците на асфалта. Набивам спирачки, заобикалям ги и се провиквам напред: Внимавайте с кравите! Велосипедът лежи край пътя, а задната гума се върти бавно. Странно! – помислям си и набивам отново […]

В края на деня

“В края на деня” – част 2


  Върни се към Част 1 Друго си е да се събудиш от аромата на домашно приготвени мекици. Изяждам две. Крум закусва така, сякаш тепърва ни очаква 40-дневният великденски пост, и се справя с шест. Понеже драконите ни освен безкрили не умеят и да плуват, следва приятна разходка с лодка до с. Широко поле и велоденят ни започва ударно – със стръмно изкачване до Моняк. Не съм запознат с историята на крепостта, не си и правя труда да проуча. Има места, така наситени с легенди, че те са се пропили в самите камъни, от които са изградени, и са станали […]

В края на деня

“В края на деня” – част 1


  Велосипедът лежеше край пътя, а задната гума се въртеше бавно. Странно! – помислих си и набих спирачки. – Потеглихме преди 5 мин., рано е за пиш-пауза. Нали съм късоглед, осъзнах ситуацията, чак когато се приближих съвсем – Татяна не се намираше в храстите, а лежеше под рамката на велосипеда, заровила лице в чакъла. Каската й беше отхвръкнала встрани. Долових приглушен стон. *** Ще ми се да подхвана тази история от самото начало, но как ли би прозвучало: „Всичко започна преди 25-30 милиона години с изригването на един подводен вулкан, довел до процес на петрификация.“? Веднага ще си кажете: На […]

В края на деня

Дестинация “Силистра” – 8 причини да посетите региона


За мнозина Силистра е непозната част от територията на България. Това се дължи както на отдалечеността ѝ спрямо столицата, така и на липсата на магистрала в тази посока. Районът обаче е обитаван от хилядолетия, които са оставили своя отпечатък и картата със забележителности е доста пъстра. В статията ще откриете 8 причини защо си струва да го посетите. Архитектурно–археологическия резерват „Дуросторум – Дръстър – Силистра” Непосилна задача е да се предаде с няколко думи хилядолетната история на Силистра, която започва с траките през V хил. пр. Хр. През 15 г. градът влиза в рамките на Римската империя като Дуросторум. Какъв […]

През моите (контактни)лещи – част 9: Тракийски светилища


Красотата на България в няколко снимки и изречения така, както съм я видял през моите (контактни)лещи. Тази част е посветена на разпръснатите из земите ни тракийски светилища.   Към част 8: „Тракийски култови комплекси“ Според мнозинството учени траките се заселили по нашите земи около 3500 г. пр. Хр., други отместват тази дата чак до VII хил. пр. Хр., а някои дори изказват теорията, че те са автохтонното (местно) население. При такава хилядолетна история не е чудно, че завещаното ни от тях културното наследство е огромно. Това наложи написването на втора статия по темата, а е възможно скоро да има и продължение. Глухите […]

Тракийски светилища / Thracian sanctuaries

През моите (контактни)лещи – част 8: Тракийски култови комплекси


Красотата на България в няколко снимки и изречения така, както съм я видял през моите (контактни)лещи. Тази част е посветена на разпръснатите по нашите земи тракийски култови комплекси.   Към част 7: „Древни градове в България“ Произходът и прародината на българите са забулени в тайна и учените водят ожесточени спорове помежду си, защитавайки противоречиви теории. В училище ни учеха, че прабългарите са от тюркско-алтайски произход. Друго мнение не се допускаше, вероятно от желание за историческа връзка с братския руски народ. С настъпването на демокрацията все по-често се застъпва тезата, че протобългарите са били ирански племена и родината ни се отъждествява с […]

През моите (контактни)лещи – част 7: Древни градове в България


  Красотата на България в няколко снимки и изречения така, както съм я видял през моите (контактни)лещи. Тази част е посветена на нашите древни градове.   Към част 6: „Крепости в България“ Тази глава се явява продължение на предходната – Крепости, – тъй като мнозинството от населените места в древността са притежавали и защитни съоръжения – крепостни стени, цитадели, палисади, ровове, … – и обратното – около крепостите постепенно се е заселвало и цивилно население, търсещо закрила. Освен това голяма част от античните селища по нашите земи не са изчезнали внезапно, а са просъществували през Средновековието и постепенно са се превърнали в […]

Древни градове

През моите (контактни)лещи – част 6: Крепости в България


Красотата на България в няколко снимки и изречения така, както съм я видял през моите (контактни)лещи. Тази част е посветена на нашите крепости.   Към част 5: „Водопадите в България“ Археологическите разкопки показват, че българските земи са били населени от дълбока древност и още през енеолита (преди XII в. пр. Хр.) тук е процъфтявала развита цивилизация – вероятно най-старата в Европа, – създала първата в света протописменост. По-късно идват траките, които биват подчинени от Древна Гърция на Филип и Александър Македонски, а след това от римляните и византийците, за да се обединят накрая със славяните и прабългарите и да създадат България. […]

крепости

През моите (контактни)лещи – част 5: Водопадите в България


  Красотата на България в няколко снимки и изречения така, както съм я видял през моите (контактни)лещи. Тази част е посветена на нашите водопади.   Към част 4: „Родопите“ След като направих кратки описания в снимки на основните планини в България, редно си е да посветя една част и на друго наше природно богатство – водопадите. Страната ни е благословена с големи водни ресурси, а водопадите на територията ни са многобройни. Статията няма претенции за изчерпателност, а само да ви покаже някои от най-красивите кътчета на нашата родина. Започвам подобаващо с Райското пръскало – със своите 124.5 м. това е най-високият […]

Водопади в България

The Other Side


 От другата страна / The Other Side 29.11.2017  – 27.01.2018 English: That’s what our 2-month journey around the furthest from Bulgaria place on Earth – New Zealand – looks like:  around 4 000 km. of hitchhiking, one domestic flight and not a single bus. But missing on the map are the numerous mountain treks (tramps) that we did with a total distance of over 600 km. and almost 24 000 m. of elevation gain. It also does not reveal the diversity of the local landscapes: the ubiquitous jungle, the volcanic desert of Mount Ruapehu, the numerous glaciers, the wind-swept grassy hills of […]

През моите (контактни)лещи – част 4: Родопите


Красотата на Родопите (или още Родопа) в няколко снимки и изречения така, както аз съм я видял през моите (контактни)лещи.   Към част 3: “Осогово“ Родопите (наричана още Родопа) е най-обширната планина в България, част е от Рило-Родопския масив и заема около една седма от територията на страната. По геолого-тектонски характеристики Родопа се дели на две части – Западни и Източни. Да си призная честно, Източните Родопи са ми почти непознати. Това се дължи главно на отдалечеността им и по-трудното им достигане от София, но също така и на ниската им средна надморска височина – 329 м. Какво да направя, привличат […]

Родопите

“Ти обичаш ли терористи?” (Моите срещи с кюрди в Турция и Иран)


  Ти обичаш ли терористи? Със своята директност въпросът ме хвана напълно неподготвен и ме остави безмълвен. Не намирах правилен отговор. Сетих се за шахматистката максима, че всеки следващ ход е грешен. В главата ми веднага запрепускаха многобройните предупреждения от типа: „Не ходи там, там е опасно!“, „Да внимаваш там, те не са хубави хора!“. Предупреждения, които бях предпочел да игнорирам с презумцията, че всички хората са добри по природа… до доказване на противното. *** Напук на налаганата у нас омраза от някои „волни“ политици, които се опитват да трупат дивиденти от 5-вековното иго, моито впечатления след общо над 2 […]

Моите срещи с кюрди

На изток – в нощ, на запад – в ден – част 16: Диво къмпингуване 2


Това е историята на 5-месечното ми пътешествие из Турция, Грузия, Република Абхазия, Азербайджан, Армения, Нагорни Карабах и Иран. В тази част ще разкажа за някои от по-интересните места, където съм правил диво къмпингуване.   Към част 15: „Диво къмпингуване“ В предходната част ви показах по-интересните места, на които замръкнах в Турция, Грузия, Азербайджан и Абхазия. В тази ще видите някои от биваците ми в останалите страни от това пътешествие – Армения, Нагорни Карабах и Иран. Арменците са много горди, че тяхната родина е първата страна в света, приела християнството като официална религия още през 301 г. Из цяла Армения има […]

На изток – в нощ, на запад – в ден – част 15: Диво къмпингуване


Това е историята на 5-месечното ми пътешествие из Турция, Грузия, Република Абхазия, Азербайджан, Армения, Нагорни Карабах и Иран. В тази част ще разкажа за някои от по-интересните места, където съм правил диво къмпингуване.   Към част 14: “16 особености на Иран“ Струва ми се подобаващо в разказа си да добавя част, посветена специално на аспекта диво къмпингуване. В рамките на 5 месеца едно оранжево парче найлон, ограждащо площ от 2 кв.м., въплъщаваше представата ми за дом. В него изминаха над 2/3 от тези 140 нощи. Предоставяше ми защита от дъжд, вятър и студ, осигуряваше ми уединение. Служи ми вярно в […]

На изток – в нощ, на запад – в ден – част 14: 16 особености на Иран


Това е историята на 5-месечното ми пътешествие из Турция, Грузия, Република Абхазия, Азербайджан, Армения, Нагорни Карабах и Иран. В тази част ще разкажа за някой особености на Иран направили ми най-силно впечатление.   Към част 13: “Дългият път към дома“ След като краткият разказ в снимки за моето източно приключение приключи, реших да вмъкна и глава, посветена на направилите ми впечатление особености на Иран. Някои от тях са общоизвестни и е необходимо да се знаят от всеки бъдещ посетител на страната. Други са по-скоро любопитни и за тях рядко се говори много. 1. Ще започна с по-практичните особености на Иран. Поради наложените […]

16 особености на Иран

На изток – в нощ, на запад – в ден – част 13: Дългият път към дома


Това е историята на 5-месечното ми пътешествие из Турция, Грузия, Република Абхазия, Азербайджан, Армения, Нагорни Карабах и Иран – многобройни забавни случки и много ЮНЕСКО обекти.   Към част 12: „Половината свят“ Престоят ми в Иран беше наситен с исторически забележителности и многобройни любопитни срещи с местните. Краят на 30-дневната ми виза обаче наближаваше и си наложих още по-забързан ритъм в стремежа си да посетя повече места. Фалак-ол-Афлак беше изключително запазена сасанидска крепост и единствената причина за разкарването ми до Хорамабад. Входният билет за чужденци от 430000 риала (при 50000 риала за местни) ме вбеси и отказах да вляза. Това […]

На изток – в нощ, на запад – в ден – част 12: Половината свят


Това е историята на 5-месечното ми пътешествие из Турция, Грузия, Република Абхазия, Азербайджан, Армения, Нагорни Карабах и Иран. Тази част ще ви разходи из “Половината свят” (Исфахан).   Към част 11: „Иван в Иран“ След като вече почти 20 дни обикалях из обширната иранска територия, беше настанало време да посетя имперските градове на Персия, славещи се като едни от най-красивите в Ислямския свят. Расул, жена му и двамата му сина ме взеха на стоп по залез слънце. Предложи ми да ги придружа при брата на жена му – д-р Каргър. Вечерта организираха събиране на роднините си – над 40 души, […]

На изток – в нощ, на запад – в ден – част 11: Иван в Иран


Това е историята на 5-месечното ми пътешествие из Турция, Грузия, Република Абхазия, Азербайджан, Армения, Нагорни Карабах и Иран (Древна Персия).   Към част 10: „Джони в Средния Изток“ Първите 10 дни в Древна Персия изминаха бързо и неусетно. Страната обаче беше толкова богата на културно-исторически и археологически забележителности, че вместо да забавя ритъма, аз все повече го ускорявах. Арг-е Бам датираше от VI век пр. Хр., беше смятан за най-голямата кирпичена постройка в света и беше включен в Списъка на световното културно наследство. През декември 2003 г. силно земетресение унищожава над 80% от обекта, а последвалият процес на реставрация продължаваше и […]

На изток – в нощ, на запад – в ден – част 10: Джони в Средния Изток


Това е историята на 5-месечното ми пътешествие из Турция, Грузия, Република Абхазия, Азербайджан, Армения, Нагорни Карабах и Иран. Към част 9: „От Арагац по-високо нема“ След като почти 4 месеца бродих из Турция и някои от бившите съветски републики, настана време за последния и най-екзотичен етап от моето пътешествие – Иран. Досега ми беше прекалено лесно да се разбирам с местните- говорех предимно на развален български (руски), понякога на английски, от време на време на турски и рядко на испански, но фарсито си беше предизвикателство. Все пак в северните, населени предимно с етнически азери части турският помагаше. Сякаш за да […]

На изток – в нощ, на запад – в ден – част 9: От Арагац по-високо нема


Това е историята на 5-месечното ми пътешествие из Турция, Грузия, Република Абхазия, Азербайджан, Армения, Нагорни Карабах и Иран. Към „Част 8: Републиканци“ След първите 100 дни равносметката беше: По редица причини пътуването ми досега приличаше на лутанията на сомнамбул – България-Турция-Грузия-Азербайджан-Грузия-Армения-Нагорни Карабах-Армения-Грузия-Турция-Грузия-Абхазия-Грузия-Армения. При това то все още не беше завършило. На път към Ереван посетих манастира Севанаванк. Той можеше да се похвали с чудесно местоположение – на върха на полуостров, вдаден навътре в езерото Севан. Освен много красиво със своите сапфиреносини води, то беше и най-големия воден басейн в Армения и Кавказ с площ от над 1200 км². Никак не […]

На изток – в нощ, на запад – в ден – част 8: Републиканци


Това е историята на 5-месечното ми пътешествие из Турция, Грузия, Република Абхазия, Азербайджан, Армения, Нагорни Карабах и Иран. Към „Част 7: Кавказци“ След 2 седмици на приятна натоварваща „ваканция“ – трекинг и изкачване на 5-хилядник с приятелката ми – отново бях сам по Пътя и така щеше да си остане до края на пътешествието, когато и да настъпеше той. Повече „гости“ не очаквах. Подадох документи за иранска виза, а вече бях получих и разрешително писмо да посетя Република Абхазия. Имаше още няколко дни, докато то влезе в сила, и използвах времето, за да запълня пропуските в обиколката на Грузия. Първата […]

На изток – в нощ, на запад – в ден – част 7: Кавказци


Това е историята на 5-месечното ми пътешествие из Турция, Грузия, Република Абхазия, Азербайджан, Армения, Нагорни Карабах и Иран. В тази част разказвам за преходите ни в региона на Ушгули. Към „Част 6: Мисия „Прометей“” След като къде на инат, къде на късмет, изкачихме вр. Казбек (5047 м.), Крум и Любо си тръгнаха обратно за България, а ние с Татяна се отправихме към Сванети, за да побродим из околните планини. По-разумно всъщност щеше да бъде да бяхме започнали с трекове за аклиматизация и след това да се хвърлим на високите върхове, но бяхме притиснати от времевото ограничение на момчетата. Местия ни […]

На изток – в нощ, на запад – в ден – част 6: Мисия „Прометей“


Това е историята на 5-месечното ми пътешествие из Турция, Грузия, Република Абхазия, Азербайджан, Армения, Нагорни Карабах и Иран. В тази част разказвам за изкачването на вр. Казбек (5033 м.). Към част 5: “На гости на арменския поп“ Армения беше най-малката страна в региона (ако не броим спорните република), но можеше да се похвали с красива природа и голям брой интересни места. Не бях успял да обиколя всички, но трябваше да се върна в Грузия. Бяха изминали два и половина месеца от началото на пътешествието ми и приятелите ми скоро щяха да пристигнат в Тбилиси заедно с два сака екипировка – всичко […]

На изток – в нощ, на запад – в ден – част 5: На гости на арменския поп


Това е историята на 5-месечното ми пътешествие из Турция, Грузия, Република Абхазия, Азербайджан, Армения, Нагорни Карабах и Иран.   Към „Част 4: Страна на таксиджии и полицаи“ Поради неочаквано краткия ми престой в Азербайджан се озовах в Армения месец преди „графика“. Малка планинска страна с красива природа, много исторически монументи (главно манастири) и лесна за стопиране. Армения може да се похвали с факта, че е първата страна в света приела християнството като официална религия още през 301 г. Древните църкви в страната изобилстваха, коя от коя по-красива и интересна. Още първата нощ след пресичането на границата замръкнах край една от […]

На изток – в нощ, на запад – в ден – част 4: Страна на таксиджии и полицаи


Това е историята на 5-месечното ми пътешествие из Турция, Грузия, Република Абхазия, Азербайджан, Армения, Нагорни Карабах и Иран.   Към „Част 3: Зеленият път“ След 40 дни из Турция и сравнително кратък престой в Грузия, пресякох в Азербайджан. Още в началото се убедих, че стопирането в страната е лесно, стига да обясня предварително, че не възнамерявам да платя за това. Кобустанският национален парк за скално изкуство беше един от двата азербайджански обекта, включени в Списъка на ЮНЕСКО, и можеше да се похвали с над 6000 скални рисунки на възраст между 5000 и 40000 години. Повечето от тях изобразяваха примитивни мъже, […]

На изток – в нощ, на запад – в ден – част 3: Зеленият път


Това е историята за 5-месечното ми пътешествие из Турция, Грузия, Абхазия, Азербайджан, Армения, Нагорни Карабах и Иран.   Към „Част 2: 13 чаши чай“ След 40 дни из южната ни съседка, преминали в дълъг преход и разглеждане на множество замъци и древни градове, пресякох в Грузия. Макар част от западняците да смятат, че България също е била една от 15-те републики, аз всъщност за пръв път в живота си стъпвах на територията на бившия СССР. Преминаването ми толкова скоро в Грузия беше изненадващо дори за самия мен, но определено се нуждаех от промяна, защото ентусиазмът ми беше започнал да изчезва. […]

На изток – в нощ, на запад – в ден – част 2: 13 чаши чай


Това е историята на 5-месечното ми пътешествие из Турция, Грузия, Абхазия, Азербайджан, Армения, Нагорни Карабах и Иран. Към „Част 1: Дългата разходка“ След като с Татяна за 20 дни (+ 2 дни почивка) извървяхме 512-те километра на Ликийски път и достигнахме Анталия, пътешествието навлезе в нов етап. Тя хвана полет за дома и настана време да продължа сам. Освен това с нея се бяхме придвижвали само и единствено пеш, а сега преминах към автостоп. Това ми позволи да покривам значително по-големи дистанции. Други неща си останаха същите – продължих да се движа по Средиземноморието с чести спирки за разглеждане на […]

На изток – в нощ, на запад – в ден – част 1: Дългата разходка


Това е историята за 5-месечното ми пътешествие из Турция, Грузия, Абхазия, Азербайджан, Армения, Нагорни Карабах и Иран. Тази част е за Ликийския път Два дни след завръщането ми от Южна Америка гостувах в студиото на BiT, където ме хванаха неподготвен с въпроса: „Коя е следващата ти дестинация?“. Спонтанният ми отговор гласеше: „Югоизточна Азия“. После промених мнението си – „Становете“ на Централна Азия ми се сториха по-привлекателни. Отказах се обаче и от това поради нуждата от визи за всеки един от тях. Междувременно с приятелката ми обсъждахме идеята за дълъг преход, примерно Ком-Емине. Нещата сами се навързаха и на 1-ви май […]

Животът е в подробностите


Това е разказ за разходката ми до вр. Голяма Сютка (2168 м.), третият по височина връх в Родопите, и вр. Малка Сютка (2078 м.) и за споходилите ме мисли по време на този преход.   – Гледай да не окъсняваш, че в района има доста вълци и 7-8 мечки! Това са последните думи, които чувам преди да хвана по пътеката. Човекът го казва от загриженост и предпочитам да не го смущавам с факта, че ще палаткувам някъде в района. Все пак, който го е страх от мечки, да не ходи в гората. След като в последните няколко години направих немалко […]

Зеленият път


Това е разказ за една чаша, за грузинското гостоприемство и за Зеления път.   Това е чаша. Нищо фенси, нищо специално, просто чаша с около 50 мл. прозрачна течност. Не би трябвало да има проблем да я изпразня и обикновено не би имало, но не и сега и не само, защото течността е чача. Нямам проблем с поглъщането на големи количества алкохол, доказах го и вчера вечерта или по-точно тази сутрин. Но е едва 8 сутринта, за Бога! Защо му трябваше да вдига този тост, тост, който не мога да пропусна?! В крайна сметка май все пак ще я изпия… […]

За края и началото


Разни южноамерикански размисли за края и началото, породени от пустинния пейзаж на Кабо де ла Вела в провинция Ла Гуахира, Колумбия   Не знам кога ще настъпи края на света. Като биологическа единица в ДНК-то ми е кодирана надеждата, че това няма да е никак скоро, да речем – минимум стотина милиони години. Като човек, наблюдаващ (и участващ) в безотговорното издевателстване над природата, идеята за изпускане на смъртоносен вирус, който да „рестартира“ човечеството, унищожавайки 99% от него, ми се струва странно – садистично-мазохистично – примамлива. В нея има някаква поетическа справедливост. Сценаристите в Холивуд са доста изобретателни и филмите изобилстват […]

През моите (контактни)лещи – част 3: Осогово


Красотата на Осогово (Осоговска планина) в няколко мои снимки и изречения така, както съм я видял през моите (контактни)лещи.   Към част 2:  „Витоша“ Пограничната планина Осогово е доста интересна … през зимата. През лятото достигането до първенеца й вр. Руен се свежда до дълго и досадно ходене по черен път. Хубавата снежна покривка обаче придава очарование на заоблените й хълмове, а студът и вятърът добавят интрига и нова степен на сложност. При това поради краткия ден и невъзможността със снегоходки да се поддържа лятно темпо, единствената опция е да се нощува в заслона, … ако успеете да му откопаете […]

През моите (контактни)лещи – част 2: Витоша


Красотата на Витоша в няколко мои снимки и изречения така, както съм я видял през моите (контактни)лещи. Към „Част 1: Рила“ Когато преди 2000 година с имперски декрет на Сердика е даден статут на самоуправляващ се град, над обхващаната от него територия вече от 70 млн. години се е издигал изгасналият вулкан на Скопиус. Ще си призная честно, че като за планина, която виждам при всяко излизане от вкъщи и до която мога да стигна с обикновен градски автобус, Витоша е незаслужено пренебрегвана. Може би именно поради достъпността й, както и сравнителната й компактност, позволяваща пресичането на масива само за […]

Close