Ти обичаш ли терористи? Със своята директност въпросът ме хвана напълно неподготвен и ме остави безмълвен. Не намирах правилен отговор. Сетих се за шахматистката максима, че всеки следващ ход е грешен. В главата ми веднага запрепускаха многобройните предупреждения от типа: „Не ходи там, там е опасно!“, „Да внимаваш там, те не са хубави хора!“. Предупреждения, които бях предпочел да игнорирам с презумцията, че всички хората са добри по природа… до доказване на противното. *** Напук на налаганата у нас омраза от някои „волни“ политици, които се опитват да трупат дивиденти от 5-вековното иго, моито впечатления след общо над 2 […]
Category Archives: Европа
Това е историята на 5-месечното ми пътешествие из Турция, Грузия, Република Абхазия, Азербайджан, Армения, Нагорни Карабах и Иран. В тази част ще разкажа за някои от по-интересните места, където съм правил диво къмпингуване. Към част 15: „Диво къмпингуване“ В предходната част ви показах по-интересните места, на които замръкнах в Турция, Грузия, Азербайджан и Абхазия. В тази ще видите някои от биваците ми в останалите страни от това пътешествие – Армения, Нагорни Карабах и Иран. Арменците са много горди, че тяхната родина е първата страна в света, приела християнството като официална религия още през 301 г. Из цяла Армения има […]
Това е историята на 5-месечното ми пътешествие из Турция, Грузия, Република Абхазия, Азербайджан, Армения, Нагорни Карабах и Иран. В тази част ще разкажа за някои от по-интересните места, където съм правил диво къмпингуване. Към част 14: “16 особености на Иран“ Струва ми се подобаващо в разказа си да добавя част, посветена специално на аспекта диво къмпингуване. В рамките на 5 месеца едно оранжево парче найлон, ограждащо площ от 2 кв.м., въплъщаваше представата ми за дом. В него изминаха над 2/3 от тези 140 нощи. Предоставяше ми защита от дъжд, вятър и студ, осигуряваше ми уединение. Служи ми вярно в […]
Това е историята на 5-месечното ми пътешествие из Турция, Грузия, Република Абхазия, Азербайджан, Армения, Нагорни Карабах и Иран. Към „Част 8: Републиканци“ След първите 100 дни равносметката беше: По редица причини пътуването ми досега приличаше на лутанията на сомнамбул – България-Турция-Грузия-Азербайджан-Грузия-Армения-Нагорни Карабах-Армения-Грузия-Турция-Грузия-Абхазия-Грузия-Армения. При това то все още не беше завършило. На път към Ереван посетих манастира Севанаванк. Той можеше да се похвали с чудесно местоположение – на върха на полуостров, вдаден навътре в езерото Севан. Освен много красиво със своите сапфиреносини води, то беше и най-големия воден басейн в Армения и Кавказ с площ от над 1200 км². Никак не […]
Това е историята на 5-месечното ми пътешествие из Турция, Грузия, Република Абхазия, Азербайджан, Армения, Нагорни Карабах и Иран. Към „Част 7: Кавказци“ След 2 седмици на приятна натоварваща „ваканция“ – трекинг и изкачване на 5-хилядник с приятелката ми – отново бях сам по Пътя и така щеше да си остане до края на пътешествието, когато и да настъпеше той. Повече „гости“ не очаквах. Подадох документи за иранска виза, а вече бях получих и разрешително писмо да посетя Република Абхазия. Имаше още няколко дни, докато то влезе в сила, и използвах времето, за да запълня пропуските в обиколката на Грузия. Първата […]
Това е историята на 5-месечното ми пътешествие из Турция, Грузия, Република Абхазия, Азербайджан, Армения, Нагорни Карабах и Иран. В тази част разказвам за преходите ни в региона на Ушгули. Към „Част 6: Мисия „Прометей“” След като къде на инат, къде на късмет, изкачихме вр. Казбек (5047 м.), Крум и Любо си тръгнаха обратно за България, а ние с Татяна се отправихме към Сванети, за да побродим из околните планини. По-разумно всъщност щеше да бъде да бяхме започнали с трекове за аклиматизация и след това да се хвърлим на високите върхове, но бяхме притиснати от времевото ограничение на момчетата. Местия ни […]
Това е историята на 5-месечното ми пътешествие из Турция, Грузия, Република Абхазия, Азербайджан, Армения, Нагорни Карабах и Иран. В тази част разказвам за изкачването на вр. Казбек (5033 м.). Към част 5: “На гости на арменския поп“ Армения беше най-малката страна в региона (ако не броим спорните република), но можеше да се похвали с красива природа и голям брой интересни места. Не бях успял да обиколя всички, но трябваше да се върна в Грузия. Бяха изминали два и половина месеца от началото на пътешествието ми и приятелите ми скоро щяха да пристигнат в Тбилиси заедно с два сака екипировка – всичко […]
Това е историята на 5-месечното ми пътешествие из Турция, Грузия, Република Абхазия, Азербайджан, Армения, Нагорни Карабах и Иран. Към „Част 4: Страна на таксиджии и полицаи“ Поради неочаквано краткия ми престой в Азербайджан се озовах в Армения месец преди „графика“. Малка планинска страна с красива природа, много исторически монументи (главно манастири) и лесна за стопиране. Армения може да се похвали с факта, че е първата страна в света приела християнството като официална религия още през 301 г. Древните църкви в страната изобилстваха, коя от коя по-красива и интересна. Още първата нощ след пресичането на границата замръкнах край една от […]
Това е историята на 5-месечното ми пътешествие из Турция, Грузия, Република Абхазия, Азербайджан, Армения, Нагорни Карабах и Иран. Към „Част 3: Зеленият път“ След 40 дни из Турция и сравнително кратък престой в Грузия, пресякох в Азербайджан. Още в началото се убедих, че стопирането в страната е лесно, стига да обясня предварително, че не възнамерявам да платя за това. Кобустанският национален парк за скално изкуство беше един от двата азербайджански обекта, включени в Списъка на ЮНЕСКО, и можеше да се похвали с над 6000 скални рисунки на възраст между 5000 и 40000 години. Повечето от тях изобразяваха примитивни мъже, […]
Това е историята за 5-месечното ми пътешествие из Турция, Грузия, Абхазия, Азербайджан, Армения, Нагорни Карабах и Иран. Към „Част 2: 13 чаши чай“ След 40 дни из южната ни съседка, преминали в дълъг преход и разглеждане на множество замъци и древни градове, пресякох в Грузия. Макар част от западняците да смятат, че България също е била една от 15-те републики, аз всъщност за пръв път в живота си стъпвах на територията на бившия СССР. Преминаването ми толкова скоро в Грузия беше изненадващо дори за самия мен, но определено се нуждаех от промяна, защото ентусиазмът ми беше започнал да изчезва. […]
Това е историята на 5-месечното ми пътешествие из Турция, Грузия, Абхазия, Азербайджан, Армения, Нагорни Карабах и Иран. Към „Част 1: Дългата разходка“ След като с Татяна за 20 дни (+ 2 дни почивка) извървяхме 512-те километра на Ликийски път и достигнахме Анталия, пътешествието навлезе в нов етап. Тя хвана полет за дома и настана време да продължа сам. Освен това с нея се бяхме придвижвали само и единствено пеш, а сега преминах към автостоп. Това ми позволи да покривам значително по-големи дистанции. Други неща си останаха същите – продължих да се движа по Средиземноморието с чести спирки за разглеждане на […]
Това е историята за 5-месечното ми пътешествие из Турция, Грузия, Абхазия, Азербайджан, Армения, Нагорни Карабах и Иран. Тази част е за Ликийския път Два дни след завръщането ми от Южна Америка гостувах в студиото на BiT, където ме хванаха неподготвен с въпроса: „Коя е следващата ти дестинация?“. Спонтанният ми отговор гласеше: „Югоизточна Азия“. После промених мнението си – „Становете“ на Централна Азия ми се сториха по-привлекателни. Отказах се обаче и от това поради нуждата от визи за всеки един от тях. Междувременно с приятелката ми обсъждахме идеята за дълъг преход, примерно Ком-Емине. Нещата сами се навързаха и на 1-ви май […]
Това е разказ за една чаша, за грузинското гостоприемство и за Зеления път. Това е чаша. Нищо фенси, нищо специално, просто чаша с около 50 мл. прозрачна течност. Не би трябвало да има проблем да я изпразня и обикновено не би имало, но не и сега и не само, защото течността е чача. Нямам проблем с поглъщането на големи количества алкохол, доказах го и вчера вечерта или по-точно тази сутрин. Но е едва 8 сутринта, за Бога! Защо му трябваше да вдига този тост, тост, който не мога да пропусна?! В крайна сметка май все пак ще я изпия… […]
Това е хумористичен разказ за едно служебно пътуване до Прага, за чешката бира и за трудовите взаимоотношения Ден 1 – Ставам в 4.30, хващам такси и отивам да дремя на летището, докато си чакам полета за Мюнхен. Самолетът излита навреме за изгрева, да ама прозорецът е през две седалки, точно колкото да ме дразни, без да мога да направя и опит за снимка. Явно ще се спи или поне ще спят тези, на които не им пречат ревящите зад тях деца, тази сутрин аз не съм в тази група. Заедно със сандвича си поглъщам и един черен чай. Изгрев не […]