free web stats

Category Archives: България

“Случайност? Едва ли!” – част 6


Разказ за петдневното ми вело приключение из малко познатата и мистична Сакар планина. В тази част посещавам тракийското светилище Палеокастро, множество долмени край село Хлябово и крепостта Кастра Рубра. Върни се към Част 5 Прекалено съм уморен, за да заспя дълбоко, и нощта преминава в просъница. На сутринта обаче двата верни легионера отново са в строя готови за подвизи. Оставям ненужния багаж в стаята и се изнизвам с колелото. Отправям се в посока Тополовград, но малко преди града свивам вляво към Палеокастро. Достигането му с колело се оказва поредното приключение, в което се набивам – обрасъл земен път, издрани лакти, […]

Палеокастро, Хлябово, Кастра Рубра

“Случайност? Едва ли!” – част 5


Разказ за петдневното ми вело приключение из малко познатата и мистична Сакар планина. В тази част посещавам скалните църкви край село Маточина  и село Михалич, крепостта Букелон, вр. Вишеград и тракийските долмени край село Сакарци. Върни се към Част 4 В 07:00 ч. утрото е свежо. Колоезденето можело да бъде и удоволствие, а не постоянно надлъгване с обезводняването и топлинния удар.             Последната част от 50-те км. до Маточина са буквално през ниви, къде с път, къде без. Дори GPS-ът не е особено ефективен, въпреки това след 3 ч. съм пред скалната църква. Нищо особено сама по себе си – […]

Маточина, Букелон, Михалич, вр. Вишеград

“Случайност? Едва ли!” – част 4


Разказ за петдневното ми вело приключение из малко познатата и мистична Сакар планина. В тази част посещавам долмените край село Голям Дервент и тракийското светилище Мочукови камъни. Върни се към Част 3 По навик се събуждам рано, но и днес не да мога да използвам сутрешния хлад, защото чакам да отвори Етнографския музей за поредния печат. Използвам времето да залепя спуканата гума. За пръв път ми е и полагам старание – там, накъдето съм се отправил, няма да мога да разчитам на гумаджийници.             Музеят може и да е интересен за някой западняк, но аз съм израснал на село и за […]

Голям Дервент, Мочукови камъни

“Случайност? Едва ли!” – част 3


Разказ за петдневното ми вело приключение из малко познатата и мистична Сакар планина. В тази част посещавам природен парк „Сините камъни“, Халката и крепостта Туида. Върни се към Част 2 Прекалено малко сън. Оставям дракона и част от багажа при Нико и излизам за уж бърза разходка до Халката. Чисто съвпадение, тази е скално образование в природен парк „Сините камъни“ и няма нищо общо с тракийското светилище край с. Глушник. Надявам се да се справя по-добре с намирането ѝ. Пресичам града, стигам до лифта и хващам пътечката по едно ребро. Слънцето все още е сънено и краченето в прохладния въздух […]

“Случайност? Едва ли!” – част 2


Разказ за петдневното ми вело приключение из малко познатата и мистична Сакар планина. В тази част посещавам древния град Кабиле и тракийските светилища Зайчи връх, Маркова трапеза и Халката край село Глушник. Върни се към Част 1 GPS-ът ми подсказва, че в Ямбол има крепост. Не съм чувал за такава, но отивам да я проверя. Оказва се, че в Ямбол е имало крепост. Съборили я, за да построят гимназия. Това, което с известни усилия успявам да намеря сега, е едва подаващ се над земята зид с дължина 5-6 м. Следваща спирка – древният град Кабиле. Връзвам колелото пред сградата на музея, плащам […]

(Кабиле, Чокоба, Маркова трапеза, Глушник)

“Случайност? Едва ли!” – част 1


Разказ за петдневното ми вело приключение из малко познатата и мистична Сакар планина. Въпреки притеснението от първото ми самостоятелно вело приключение, спах добре. Утрото е хладно, улиците безлюдни, а червеното като домат слънце тъкмо се показва над покривите. На гарата ме сюрпризират: Влакът за Ямбол е със задължителна регистрация и са останали свободни места само за първа класа. Мръщя се, но си плащам. Разликата в цената е почти двойна, а както е казал Стив Джобс: „Първа и втора класа в самолета кацат по едно и също време.“ Това важи и за влака. На перона се обръщам към събралите се кондуктори: […]

вело приключение из Сакар

За дребните неща


​​ Вчера имах рожден ден, а днес е ден за благодарност. Благодарен съм за многобройните пожелания, които направиха празника ми специален. Благодарен съм за роднините, които правят живота ми по-лесен, и за приятелите, които го правят по-интересен. Благодарен съм за съпругата, която прави дните ми по-приятни, и за сина, който ги прави по-дълги, като редовно ме буди преди изгрев. Благодарен съм за неспокойния дух, който поражда мечтите, и за лудостта, която ме кара да ги осъществявам. Благодаря за късия акъл и за дългите крака. Благодарен съм за адреналина и за ендорфина. Благодарен съм за  спомените и за способността да забравям. Благодарен съм […]

For the small things / За малките неща

“В края на деня” – част 3


  Върни се към Част 2 Емо Чолаков предрича дъждът най-сетне да ни настигне, затова ставаме рано. Утрото е мрачно и хладно. Идеално за каране. Край пътя кротко пасат крави. Танчето и Крум яхват драконите. Аз не бързам, нали съм ариенгард, а и първите километри са ни познати – спускане. Заинатил съм се с това Харман Кая и туй то. Едва потеглям и няколко говеда решават да си поразтъпчат задниците на асфалта. Набивам спирачки, заобикалям ги и се провиквам напред: Внимавайте с кравите! Велосипедът лежи край пътя, а задната гума се върти бавно. Странно! – помислям си и набивам отново […]

В края на деня

“В края на деня” – част 2


  Върни се към Част 1 Друго си е да се събудиш от аромата на домашно приготвени мекици. Изяждам две. Крум закусва така, сякаш тепърва ни очаква 40-дневният великденски пост, и се справя с шест. Понеже драконите ни освен безкрили не умеят и да плуват, следва приятна разходка с лодка до с. Широко поле и велоденят ни започва ударно – със стръмно изкачване до Моняк. Не съм запознат с историята на крепостта, не си и правя труда да проуча. Има места, така наситени с легенди, че те са се пропили в самите камъни, от които са изградени, и са станали […]

В края на деня

“В края на деня” – част 1


  Велосипедът лежеше край пътя, а задната гума се въртеше бавно. Странно! – помислих си и набих спирачки. – Потеглихме преди 5 мин., рано е за пиш-пауза. Нали съм късоглед, осъзнах ситуацията, чак когато се приближих съвсем – Татяна не се намираше в храстите, а лежеше под рамката на велосипеда, заровила лице в чакъла. Каската й беше отхвръкнала встрани. Долових приглушен стон. *** Ще ми се да подхвана тази история от самото начало, но как ли би прозвучало: „Всичко започна преди 25-30 милиона години с изригването на един подводен вулкан, довел до процес на петрификация.“? Веднага ще си кажете: На […]

В края на деня

Дестинация “Силистра” – 8 причини да посетите региона


За мнозина Силистра е непозната част от територията на България. Това се дължи както на отдалечеността ѝ спрямо столицата, така и на липсата на магистрала в тази посока. Районът обаче е обитаван от хилядолетия, които са оставили своя отпечатък и картата със забележителности е доста пъстра. В статията ще откриете 8 причини защо си струва да го посетите. Архитектурно–археологическия резерват „Дуросторум – Дръстър – Силистра” Непосилна задача е да се предаде с няколко думи хилядолетната история на Силистра, която започва с траките през V хил. пр. Хр. През 15 г. градът влиза в рамките на Римската империя като Дуросторум. Какъв […]

През моите (контактни)лещи – част 9: Тракийски светилища


Красотата на България в няколко снимки и изречения така, както съм я видял през моите (контактни)лещи. Тази част е посветена на разпръснатите из земите ни тракийски светилища.   Към част 8: „Тракийски култови комплекси“ Според мнозинството учени траките се заселили по нашите земи около 3500 г. пр. Хр., други отместват тази дата чак до VII хил. пр. Хр., а някои дори изказват теорията, че те са автохтонното (местно) население. При такава хилядолетна история не е чудно, че завещаното ни от тях културното наследство е огромно. Това наложи написването на втора статия по темата, а е възможно скоро да има и продължение. Глухите […]

Тракийски светилища / Thracian sanctuaries

През моите (контактни)лещи – част 8: Тракийски култови комплекси


Красотата на България в няколко снимки и изречения така, както съм я видял през моите (контактни)лещи. Тази част е посветена на разпръснатите по нашите земи тракийски култови комплекси.   Към част 7: „Древни градове в България“ Произходът и прародината на българите са забулени в тайна и учените водят ожесточени спорове помежду си, защитавайки противоречиви теории. В училище ни учеха, че прабългарите са от тюркско-алтайски произход. Друго мнение не се допускаше, вероятно от желание за историческа връзка с братския руски народ. С настъпването на демокрацията все по-често се застъпва тезата, че протобългарите са били ирански племена и родината ни се отъждествява с […]

През моите (контактни)лещи – част 7: Древни градове в България


  Красотата на България в няколко снимки и изречения така, както съм я видял през моите (контактни)лещи. Тази част е посветена на нашите древни градове.   Към част 6: „Крепости в България“ Тази глава се явява продължение на предходната – Крепости, – тъй като мнозинството от населените места в древността са притежавали и защитни съоръжения – крепостни стени, цитадели, палисади, ровове, … – и обратното – около крепостите постепенно се е заселвало и цивилно население, търсещо закрила. Освен това голяма част от античните селища по нашите земи не са изчезнали внезапно, а са просъществували през Средновековието и постепенно са се превърнали в […]

Древни градове

През моите (контактни)лещи – част 6: Крепости в България


Красотата на България в няколко снимки и изречения така, както съм я видял през моите (контактни)лещи. Тази част е посветена на нашите крепости.   Към част 5: „Водопадите в България“ Археологическите разкопки показват, че българските земи са били населени от дълбока древност и още през енеолита (преди XII в. пр. Хр.) тук е процъфтявала развита цивилизация – вероятно най-старата в Европа, – създала първата в света протописменост. По-късно идват траките, които биват подчинени от Древна Гърция на Филип и Александър Македонски, а след това от римляните и византийците, за да се обединят накрая със славяните и прабългарите и да създадат България. […]

крепости

През моите (контактни)лещи – част 5: Водопадите в България


  Красотата на България в няколко снимки и изречения така, както съм я видял през моите (контактни)лещи. Тази част е посветена на нашите водопади.   Към част 4: „Родопите“ След като направих кратки описания в снимки на основните планини в България, редно си е да посветя една част и на друго наше природно богатство – водопадите. Страната ни е благословена с големи водни ресурси, а водопадите на територията ни са многобройни. Статията няма претенции за изчерпателност, а само да ви покаже някои от най-красивите кътчета на нашата родина. Започвам подобаващо с Райското пръскало – със своите 124.5 м. това е най-високият […]

Водопади в България

През моите (контактни)лещи – част 4: Родопите


Красотата на Родопите (или още Родопа) в няколко снимки и изречения така, както аз съм я видял през моите (контактни)лещи.   Към част 3: “Осогово“ Родопите (наричана още Родопа) е най-обширната планина в България, част е от Рило-Родопския масив и заема около една седма от територията на страната. По геолого-тектонски характеристики Родопа се дели на две части – Западни и Източни. Да си призная честно, Източните Родопи са ми почти непознати. Това се дължи главно на отдалечеността им и по-трудното им достигане от София, но също така и на ниската им средна надморска височина – 329 м. Какво да направя, привличат […]

Родопите

Животът е в подробностите


Това е разказ за разходката ми до вр. Голяма Сютка (2168 м.), третият по височина връх в Родопите, и вр. Малка Сютка (2078 м.) и за споходилите ме мисли по време на този преход.   – Гледай да не окъсняваш, че в района има доста вълци и 7-8 мечки! Това са последните думи, които чувам преди да хвана по пътеката. Човекът го казва от загриженост и предпочитам да не го смущавам с факта, че ще палаткувам някъде в района. Все пак, който го е страх от мечки, да не ходи в гората. След като в последните няколко години направих немалко […]

През моите (контактни)лещи – част 3: Осогово


Красотата на Осогово (Осоговска планина) в няколко мои снимки и изречения така, както съм я видял през моите (контактни)лещи.   Към част 2:  „Витоша“ Пограничната планина Осогово е доста интересна … през зимата. През лятото достигането до първенеца й вр. Руен се свежда до дълго и досадно ходене по черен път. Хубавата снежна покривка обаче придава очарование на заоблените й хълмове, а студът и вятърът добавят интрига и нова степен на сложност. При това поради краткия ден и невъзможността със снегоходки да се поддържа лятно темпо, единствената опция е да се нощува в заслона, … ако успеете да му откопаете […]

През моите (контактни)лещи – част 2: Витоша


Красотата на Витоша в няколко мои снимки и изречения така, както съм я видял през моите (контактни)лещи. Към „Част 1: Рила“ Когато преди 2000 година с имперски декрет на Сердика е даден статут на самоуправляващ се град, над обхващаната от него територия вече от 70 млн. години се е издигал изгасналият вулкан на Скопиус. Ще си призная честно, че като за планина, която виждам при всяко излизане от вкъщи и до която мога да стигна с обикновен градски автобус, Витоша е незаслужено пренебрегвана. Може би именно поради достъпността й, както и сравнителната й компактност, позволяваща пресичането на масива само за […]

През моите (контактни)лещи – част 1: Рила


Красотата на Рила в няколко мои снимки и изречения така, както съм я видял през моите (контактни)лещи.   Струва ми се подобаващо поредицата „През моите (контактни)лещи“ да започне с най-високата планина на Балканите, а първата снимка да бъде на нейния първенец – вр. Мусала (2925 м.) – едно невероятно зареждащо място. Хижа Иван Вазов през зимата я препоръчвам за хората, търсещи уединение. Напълно възможно е вие да сте първите хора, които хижарят вижда от повече от 2 седмици. Мальовишкият дял е един от най-алпийските в Рила, а самият връх – един от често най-изкачваните дори и през зимата. Седемте езера […]

Close