През моите (контактни)лещи – част 9: Тракийски светилища

Красотата на България в няколко снимки и изречения така, както съм я видял през моите (контактни)лещи. Тази част е посветена на разпръснатите из земите ни тракийски светилища.

Към част 8: „Тракийски култови комплекси“

Според мнозинството учени траките се заселили по нашите земи около 3500 г. пр. Хр., други отместват тази дата чак до VII хил. пр. Хр., а някои дори изказват теорията, че те са автохтонното (местно) население. При такава хилядолетна история не е чудно, че завещаното ни от тях културното наследство е огромно. Това наложи написването на втора статия по темата, а е възможно скоро да има и продължение.

Глухите камъни е един от най-големите тракийски култови комплекси в Източните Родопи. Светилището е разположено върху четири скални масива, разделени от дълбоки проломи, а името му се свързва с факта, че там няма ехо! Поради зооморфните и антропоморфните скални профили учените заключват, че то е възникнало още през Енеолита. Глухите камъни представлява комплекс от над 200 изсечени трапецовидни ниши, две издълбани скални гробници, стълба, водеща към водохранилище и тракийско селище. Според проф. Валерия Фол отговорът за предназначението на трапецовидните ниши може да се търси в посветителната обредност при траките, задължителна за всеки младеж, който става мъж. Издълбавайки скална ниша, той показва не само смелост и ловкост, но и участва в сътворението – моментът, в който слънцето огрява нишата.

Хамбар кая е ниска скала, в основата на която речната вода е издълбала малка пещера, над чийто вход личат няколко силно повредени трапецовидни ниши. По темето на скалата са издълбани три гробници, но през миналия век мястото е било използвано за добив на вар, което силно е влошило състоянието на това тракийско светилище. Ст.н.с. д-р Стефанка Иванова защитава една доста екзотична хипотеза за предназначението на трапецовидните ниши – че те съдържат шифрована информация за златните залежи на територията на Родопите. В древността златодобивът е бил обожествявана дейност, извършвана от затворена група хора, за да се пази в тайна познанието. Според археоложката, ако траките са си служили с пиктограми, всеки е щял да може да разбира изсечените послания под формата на трапецовидни ниши. Това обяснява защо те са правени на вертикални скали, които се виждат от далече.

Трапецовидните ниши на Ятак кая се виждат от самото асфалтова шосе от Крумовград към стената на язовир Студен кладенец, достигането им обаче не е толкова лесно. Както при почти всички други тракийски светилища в региона и тук лисват каквато и да е указателна табела или маркировка, човек трябва да разчита на находчивост и късмет. Проф. Ана Радунчева обяснява наличието на трапецовидните ниши с религиозните представи на праисторическите хора. Според нея траките са вярвали, че входната врата към отвъдния свят, където душата на покойника се „завръща“ при свещените прародители, е с формата на трапец.

За тракийското светилище край село Долни Главанак в Западна Европа е възприет терминът „кромлех“. Най-известен представител на този вид култови съоръжения е Стоунхендж в Англия. Българският кромлех е древно мегалитно съоръжение от ранножелязната епоха, изградено от 15 пирамидални, грубо оформени вулканични камъка, подредени направо върху скалата в неправилна окръжност с диаметър около 10 м. Следващият път, когато ваш приятел изяви желание да посети Стоунхендж, вече знаете къде да го изпратите. 🙂

Голямата косматка е една от най-величествените и богати тракийски гробници с изцяло запазен гроб на тракийски владетел, погребан със своя кон, а също и едно от най-значимите археологически открития на територията на България – предполагаем последен дом на Севт III, един от най-могъщите тракийски владетели на одрисите. Учените са стигнали до това заключение от надписите по предпазното въоръжение, както и от мащабите на гробницата и огромната стойност на скъпоценните предмети открити в нея.  Сред артефактите са златен венец с дъбови листа и жълъди, златна апликация за конска амуниция с глави на елени, глава на богиня, бронзови съдове, железен меч със златна апликация, шлем и бронзова глава на брадат мъж в естествен размер с очи от полускъпоценни камъни. Гробницата е датирана от V век пр. Хр. и се състои от 3 камери и коридор с обща дължина цели 26 м. Според проф. Валерия Фол това е най-големият подмогилен храм в Югоизточна Европа и в него тракийските аристократи са извървявали пътя към безсмъртието.

Могилата на Грифоните е датирана от края на V – началото на IV век пр. Хр. и беше най-голямата известна куполна гробница в Тракия до откриването на подмогилното гробно съоръжение при Голямата косматка. Градежът от каменни блокове се смята за най-добре изпълнения куполен строеж от тази епоха.  Най-характерната особеност на тази гробница е фронтона,чиито краища са моделирани като полупалмети със заострено листо, наподобяващи глави на грифони. От тук произлиза и нейното име.  Съоръжението е било ограбено още в древността, но при разкопките все пак са намерени две златни мъниста и фрагменти от сребро и бронз.

Могилата Шушманец се определя като храм-шедьовър на тракийската архитектура, уникален с това, че е единственият досега с колони и в предверието, и в погребалната камера. Състои се от коридор, фасада, предверие и кръгла камера и е изграден в предварително натрупан могилен насип. Стените на коридора са от речни и ломени камъни, а фасадата е от 10 реда идеално обработени гранитни блокове. Предверието е с правоъгълен план, като в централната му част има каменна колона в йонийски стил, а при разкопките върху пода му са намерени костите на 4 коня и 2 кучета, за които се предполага, че са пренесени в жертва като част от погребалната церемония. В центъра на погребалната камера се издига изящна колона в дорийски стил, а стените й са разделени на три хоризонтални пояса, като първият е със 7 полуколони в дорийски стил.

Гробнично-култовият комплекс Оструша е функционирал като храм на тракийския бог на безсмъртието Сабазий, а размерите и плановото му решение го правят едно от най-забележителните архитектурни постижения в Тракия. Комплексът е построен от добре обработени каменни блокове, здраво споени чрез железни скоби, залети с олово, и се състои от 5 правоъгълни и едно кръгло помещение на обща площ от 100 м². Особен интерес представлява саркофагоподобната камера, изградена от 2 монолитни каменни блока с обща тежест 60 тона. Първият блок е с формата на куб и в него е издълбана гробната камера, а от другия е изработена покривната конструкция. Вътре е монтирано ритуално каменно легло с пластична орнаментация и парапети, таванът имитира дървени греди, които го разделят на геометрични фигури, а в средата е оформено едно кръгло поле, изпълняващо ролята на слънце. Правоъгълните и триъгълните полета около „слънцето“ са били изпълнени с растителна и геометрична украса и инкрустирани със злато – сцени от живота на тракийски аристократи, портрети и изображения на мъже и жени, сцени с животни и растения. Това е най-ранното доказателство, че траките са използвали златото като материал за инкрустация.

Гробницата в могила Хелвеция датира към края на V – началото на IV век пр.Хр. Наречена е така в чест на фондацията спонсор на проучването. Дромосът е изграден от различни по големина ломени и обработени камъни на кална спойка, а отлично запазените предверие и камера са с градеж от големи, добре обработени блокове, споени със залети с олово железни скоби. В дъното на правоъгълната погребална камера е разположено ритуално легло от дребни камъни, а при страничните стени има по една каменна пейка. Достъпът до централното помещение става през двукрила касетирана каменна врата. Гробницата е била ограбена още в древността, но въпреки това в предверието е открит скелет на кон.

Могилите Хелвеция, Оструша, Шушманец, Грифоните и Голямата косматка се намират в Казанлъшката котловина на много близко разстояние една от друга. Предполага се, че в този регион съществуват още над 1 500 надгробни могили, от които до момента са проучени само около 300. Според археолозите, подобно на Долината на царете в Египет, тук са били погребвани тракийски владетели и важни представители на аристокрация. Поради изключително голямата концентрация и разнообразие на паметници на тракийската култура Георги Китов нарича Казанлъшката котловина „Долината на тракийските царе“.

Мегалитното светилище Алков камък е бил един от значимите скално-култови комплекси на територията на племето беси. То е служело като светилище на богинята Хера, а в непосредствена близост до него са разкрити тракийско селище и фортификационно съоръжение. От ломени камъни без спойка са били изградени две крепостни стени, като във втората е вградена и цитадела с неправилна форма и площ от 1 дка. За съжаление в днешно време крепостта е почти напълно изличена и се наблюдават само няколко основи. Разходката до там обаче си струва дори само заради откриващите се гледки. Траките определено са умеели да избират добре местата за своите светилища!

Люляковото светилище е типично извънселищно светилище с връх и при него се наблюдават характерните за територията на Средна гора издълбани в гранитната скала жертвеници, седалка-трон, улеи и шарапана. Името му идва от намиращата се наблизо люлякова гора. Според проф. Валерия Фол на скалните олтари на подхода на светилището е бил извършван обреда в чест на Бога Слънце и на Великата богиня Майка, който е целял да прослави божествата и да се пречистят хората чрез него. Извършвал се е по време на лятното слънцестоене и е бил свързан с младежката инициация.

Част от същото Люляково светилище е и Слънчевата стела – единствената открита досега на наша територия. Тя представлява добре обработен плосък камък с формата на огнен пламък с височина 2 м., издигнат в специално оформено в скалата легло, укрепено със скални късове.. Лицевата й страна е обърната на юг с панорама към Тракийската долината. Добре изравнената предна част на стелата е силно изветрена и по нея не се забелязват следи от изображения или надписи. Учените предполагат, че пред нея са оставяни дарове към боговете – плодове, билки, цветя.

Тракийският култов комплекс Старосел е най-големият древен градеж от подобен тип на територията на Югоизточна Европа. Според учените храмът-гробница датира от края на V – началото на IV в. пр. Хр. и най-вероятно е на тракийския владетел Ситалк – мoгъщ цар на Одриското царство. Некрополът се състои от 8 могили с различни размери. Гробницата е разположена в могила с височина 20 м. и диаметър от 85 м., оградена с крепида, изпълняваща ролята на крепостна стена. Входът е украсен с орнаменти, известни като „вълчи зъби“. Гробницата е изградена от добре изработени каменни блокове, захванати помежду си със железни скоби, залети с олово. Състои се от южно парадно и две странични стълбища, коридор, представителна фасада, правоъгълна и кръгла камера. Според археолозите подмогилното съоръжение е било с орфическо-доктринален характер и може да се разглежда като храм-пещера, равнозначен на утробата на Великата богиня Майка, с което се визуализира и свещеният брак. Когато нейният доктринален син, мъртвият владетел, бъде внесен вътре, той преминава в десетата степен на безсмъртността – означена с 10 псевдо колони в кръглото помещение. Някои археолози изказват мнението, че тук се е извършвала и космогонична обредност, следваща слънчевия календар.

Мегалитният комплекс Перперикон е най-големият на Балканския полуостров с площ от 5 км². и вероятно най-известното тракийско светилище на територията на страната. Археолозите обаче отхвърлят това име като византийско и държат да се нарича с древното си наименование Перперек – мъжко тракийско име, което се среща в творбите на Омир и произлиза от „пер“ – „скала“. При траките той е бил свещен скален град, столица и крепост с царски дворец, а по-късно тук са живели римляни, готи, ромеи и българи. Археологът Николай Овчаров изказва мнението, че това е светилището на тракийското племе сатри, посветено на бог Дионис, споменавано многократно в древногръцките писмени източници и в древността съперничело по слава на самия Делфийски оракул. Според римските автори тук предсказали на Александър Македонски, че ще завладее всичко от Египет до Индия, а на бащата на Октавиан Август предрекли, че синът му ще стане господар на целия свят.

Следва продължение