През моите (контактни)лещи – част 8: Тракийски култови комплекси

Красотата на България в няколко снимки и изречения така, както съм я видял през моите (контактни)лещи. Тази част е посветена на разпръснатите по нашите земи тракийски култови комплекси.

Към част 7: „Древни градове в България“

Произходът и прародината на българите са забулени в тайна и учените водят ожесточени спорове помежду си, защитавайки противоречиви теории. В училище ни учеха, че прабългарите са от тюркско-алтайски произход. Друго мнение не се допускаше, вероятно от желание за историческа връзка с братския руски народ. С настъпването на демокрацията все по-често се застъпва тезата, че протобългарите са били ирански племена и родината ни се отъждествява с древна Бълхара (Бактрия) между Памир и Хиндукуш. Там на границата между Южен Таджикистан и Североизточен Афганистан се извисява планината Имеон с върхове Тангра и Омуртаг.  Твърди се, че в Афганистан има село Мадара, а на скалите над него е издълбан Мадарски конник. Съседният град в древността се казвал Варну, а на юг се намирал Шуманай. Мадара, Мадарски конник, Варна и Шумен – прекалено много съвпадения, ако питате мен.

В едно обаче историците са единодушни – територията на днешна България е била населена хилядолетия преди Аспарух и неговите конници да преминат Дунав. Древните траки пристигнали по тези земи от североизток още в края на каменно-медната епоха – около 3500 г. пр. Хр. (според някои дори VII хил. пр. Хр.), и  създали изключително развита цивилизация. Намерените златни съкровища от този период са достатъчно красноречиви.

След като ви запознах с част от природните красоти на нашата страна и като страстен любител на античната история, стана време да създам и една (или няколко) статии, посветени на историческото наследство, завещано ни от този древен народ.

Ще започна с нещо особено рядко и изключително впечатляващо – останки от антична кола с четири колела, в която са били впрегнати два коня с богата украса на сбруите. Освен това сводестата гробница на тракийски аристократ край село Караново съдържа оръжия, ризница, съдове от глина, стъкло и бронз, сребърни чаши с позлата, стъклен ритон с глава на неизвестно животно, златен пръстен със скъпоценен камък, монети и други. Едно не много популярно, но задължително за всеки почитател на археологията място.

За разлика от Каранова могила скално-култовият комплекс край село Татул се радва на популярност не само сред българите, но и в чужбина. Това вероятно се дължи на факта, че е най-добре запазеният храмов комплекс изсечен в монолитен къс скала и няма аналог сред множеството мегалитни паметници на територията на България и по света. Представлява скален масив с връх саркофаг с форма на пресечена пирамида. Обектът придоби допълнителна популярност, когато доц. Николай Овчаров го припозна като гробът на Орфей. Твърдение, характеризирано от други археолози като „смехотворно“. Все пак, както се казва: „Няма лоша реклама“.

Скално-култовият тракийски комплекс край село Чуково се намира на самия връх на Стръмни рид и представлява изсечена от монолитна скала огромната фигура на легнал на дясната си страна лъв, обърнат към долината и коритото на р. Чуковска. Освен това в меката варовикова скала са издълбани 11 трапецовидни ниши – най-характерните за територията на България древни вторични скални издълбавания, разпространени предимно в централната част на Източните Родопи. Ако се чудите за какво са служели, не сте единствени, това остава загадка и за самите учени, защото нишите винаги са намирани празни. Без съмнение обаче край скалите, в които има изсечени ниши, са регистрирани следи от изпълнявани ритуали, посветени на култовете към слънцето и скалата.

Беше необичайно трудно да намеря в интернет информация за тракийското светилище край село Поточница. Такава почти липсва. Откриването му на място се оказа не по-малко сложно. Знаехме само, че се намира на издължен рид от бели скали малко преди вливането на р. Крумовица в р. Арда. А всъщност комплексът е доста голям и включва малки пещери, скални гробници, елипсовидни ниши, улеи, каменни стъпала, скални пазители и разни други странни изсичания. Простира се на повече от километър по протежението на малък, обрасъл с трънаци каньон, което създава усещането за първооткривателство.

Скалният феномен Провъртеника се намира на левият бряг на р. Искър и представлява причудлива каменна кула, на върха на която се е образувала кръгла дупка. По време на лятното и зимното слънцестоене през нея преминават слънчеви лъчи. По тази причина някои учени предполагат, че в древността това скално образувание е служило като обсерватория. Честно казано не съм сигурен, че мястото на обекта е в тази статия, но пък той е доста фотогеничен и си струва да се види.

Древното мегалитно светилище над село Бузовград носи малко претенциозното име „Врата на богинята Майка“ и се предполага, че то е Западната слънчева врата, описана в „Одисея” на Омир. Траките вероятно са го използвали при култови ритуали и погребения на аристократи и жреци, както и за измерване на продължителността на астрономическата година и на годишните сезони. Това било възможно, тъй като в деня на Лятното слънцестоене (21 юни) по залез слънчевите лъчи преминават точно през отвора, оформен от каменните блокове, и падат на отсрещната скала. Според древната религия и вярвания на траките изгревът на слънцето се асоциирал с раждането, а залезът със смъртта, затова се предполага, че мегалитът е символизирал „Врата към отвъдното“.

Част от същото мегалитно светилище край село Бузовград е и вероятно естественото скално образувание Бащин камък. Няма да изпадам в обяснения защо е наречено точно така, за да не изгубя детската аудитория.

Харман кая е един от най-мащабните скално култови комплекси в Родопите и според проф. Васил Миков в подножието му личат останките на „най-големия тракийски град“. Светилището е изградено на невисоко плато около естествена малка пещера, която изпълнявала функцията на вътрешно сакрално пространство. Във външното сакрално пространство са разположени основи на помещения, стълби, жертвени ями, олтари, басейни за пречиствания. В това пространство се намират и две изравнени в скалата площадки, едната с овална форма и 6 изсечени концентрични полукръга, а другата с почти кръгла форма и 11 концентрични полукръга. Според учените тези площадки най-вероятно са служели за измерване на годишния цикъл и за установяване на лятното и зимно слънцестоене чрез методите на векторно-хоризонталната астрономия.

В превод Кован кая означава Скалата кошер и дължи името си на многобройните (над 100) изсечени в скалата трапецовидни ниши, което й придава вид на пчелна пита. Има множество теории за предназначението на нишите, но нито една не е безспорно доказана. Според най-популярната те са служели за места, в които се полага праха на починалите хора от нисшето съсловие, докато за представителите на висшето общество са били изграждани отделни гробници. Така комплексите са играели ролята на своеобразни некрополи. Много учени обаче отхвърлят тази теза и настояват, че досега е трябвало да бъдат открити поне някакви керамични фрагменти от погребалните урни.

Намиращият се наблизо култов комплекс Аул кая е разположен върху и около изявена вулканична скала с причудлива форма, напомняща полегнала костенурка. Върху заравненото й чело личат останки от глинени замазки, а в подножието й има два почти паралелни реда от големи скални късове, като пространството между тях е запълнено с голямо количество различни по размер камъни. Доц. Нехризов предполага, че провеждането на ритуални действия върху челото на скалата прекъсва в началото на ранната Желязна епоха, но функционирането на обекта продължава и през първите векове на І хил. пр. Хр.

Скалният масив Ак кая (Бялата скала) край село Пчелари е получил името си от светлия цвят на вулканичните си скали, които в резултат на изветрянето са придобили причудливи форми. Гробницата Кара ин е изсечена в отвесна скала и има трапецовидна форма. Входът й е ориентиран на югоизток и е със същата трапецовидна форма, а горната ѝ част е оформена куполовидно. Непосредствено над входа природните сили са оформили интересен скален навес, който й придава вид на долмен. Гробницата се забелязва от далече, но достигането й става след газене из житни ниви и картофени насаждения и драпане през буен трънлив храсталак.

Не са останали много руини от крепостта Асара край Звездел, но самата тя всъщност е строена през XI-XII в. върху праисторическо скално светилище с гробница. Намира се на възвишение със скали с ниши с причудлива форма и малки естествени, но дооформени от човешка ръка пещери. На места могат да се видят изсечени стъпала. На самия връх, конструктивно свързани със скалите, се намират останките от две кули зидани с ломени камъни, споени с бял хоросан. Служила е за охрана на рудник, в който се е добивало злато и сребро. По време на разкопки тук е открита уникална икона от XI в. с основа от еленова кост, върху която са монтирани медальони с образи на светци с обкови от злато и сребро и ажурни инкрустации.

Казанлъшката кръглокуполна гробница е принадлежала на тракийския владетел Ройго и е част от голям некропол, разположен в близост до древната столица на Одриското царство Севтополис. Датирана е в края на IV в. пр. Хр. – началото на III в. пр. Хр. и е включена в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Световната си известност гробницата дължи на стенописите в коридора и куполното помещение — една от най-добре запазените антични живописни украси от ранноелинистическата епоха, заемаща площ от 40 m². Тя показва отделни моменти от земния, военния и задгробен живот на тракийския владетел положен в нея. Използвани са две техники: мокро фреско и темпера, а при украсата – енкаустична техника, при която мазилката добива лъскав блясък. В същинската гробна камера се наблюдава широк фриз, в който е разгърната многофигурна композиция изобразяваща „Погребално угощение“. В центъра на главния фриз е изобразена съпружеска двойка край маса с храна и с прислужници, носещи дарове. Мъжът има на главата си лавров венец, белег на героизиране.

Към част 9: “Тракийски светилища“