През моите (контактни)лещи – част 4: Родопите

Красотата на Родопите (или още Родопа) в няколко снимки и изречения така, както аз съм я видял през моите (контактни)лещи.

Към част 3: “Осогово“

Родопите (наричана още Родопа) е най-обширната планина в България, част е от Рило-Родопския масив и заема около една седма от територията на страната. По геолого-тектонски характеристики Родопа се дели на две части – Западни и Източни.

Да си призная честно, Източните Родопи са ми почти непознати. Това се дължи главно на отдалечеността им и по-трудното им достигане от София, но също така и на ниската им средна надморска височина – 329 м. Какво да направя, привличат ме върховете.

С 1098 м. средна надморска височина западният дял е, така да се каже, съвсем друга бира. В него се намират всички 16 двухилядника на планината, включително и първенецът Голям Перелик (2191 м.). Той е един от най-труднодостъпните върхове в България, … тъй като е окупиран от действащо военно поделение.

Вероятно най-емблематичен и разпознаваем в целите Родопи е вр. Снежанка с издигащата се на него телевизионна кула. През зимата тук има условия за каране на ски.

Родопите са благословени с богати водни ресурси. На територията им има множество минерални извори, някои от които се използват още от древни времена. Тук се намират и едни от най-големите язовири в България: Кърджали, Студен кладенец, Въча, Ивайловград, Батак, Голям и Малък Беглик, Доспат, Широка поляна и други.

П.П. Такива кадри се получават, когато имаш късмет да хванеш драматичен залез на яз. Батак.

Езарата в тази планина също не са малко. Чаирските езера са група от седем свлачищни езера разположени в едноименната защитена местност в Западни Родопи. Те са обградени от безбрежни ливади, откъдето идва и името им – на турски думата „чаир“ означава „ливада“.

Високите части на Родопите са гъсто обрасли с иглолистни гори. По тази причина малко от върховете на планината предлагат панорамни гледки. Ниските части пък са покрити с широколистни гори, чийто свеж зелен цвят е истинска наслада за уморените градски очи.

В Родопите, както и в почти всички други планини (и не само) в България и по-света, пролетта е най-красивият сезон. Облият хълмист релеф в района на село Гела се превръща в подходящ декор за снимки на Графството от „Властелинът на пръстените“.

В ниското пък дръвчетата са нацъфтели и пейзажът се озвучава от жуженето на трудещи се пчели.

Малки, сгушени сред околната зеленина и цъфналите плодни дръвчета села, над които се издигат покрити със сняг върхове. Ето такива гледки лесно могат да те убедят, че България наистина е Швейцария на Балканите, … поне що се отнася до природата.

Магията на есента със своите мъгли и цветни феерии също не е за изпускане.

Не случайно траките са смятали Родопите за свещена планина и са разпръснали из нея множество скални светилища. Тя е родното място на митологичния Орфей – най-великият певец и поет на древността, син на бог Аполон и участник в експедицията до Колхида за Златното руно. Те смятали също, че тук се намира един от входовете към подземното царство (пещерата Дяволското гърло).

И древните римляни са оставили своята следа в региона. За това какви добри майстори са били те говори красноречиво фактът, че създадените от тях преди две хилядолетия пътища и мостове продължават да са използват и до наши дни.

Към част 5: “Водопадите в България“